Откакто Сакскобургготски пусна църквата в парламента, така и не се намери кой да я извади оттам. Вече трети президент и седмо правителство полагат клетва не само пред Конституцията, но и пред Библията, като освен това целуват ръка на патриарха, който стои в пленарната зала.

Този ритуал не е описан в нито един нормативен текст. И не е прилаган в периода 1989-2001, когато свободата на вероизповеданията вече беше факт. Президентите Желев и Стоянов, премиерите Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов и Стефан Софиянски не са полагали клетва в присъствието на духовно лице. Тогава лидерите на различните вероизповедания наблюдаваха церемонията от балкона като част от публиката и играеха недвусмислената роля на външно тяло. Що се отнася до споменатите политици, много от тях отидоха на църква, след като положиха клетва. Усамотиха се в онова интимно пространство, далеч от държавата и от светлината на прожекторите.

Когато патриархът влезе в парламента

С царя, който искаше реституция, а покрай това се нуждаеше от политическа подкрепа, нещата се промениха: патриархът влезе директно в пленарната зала, без преди това да е променяно каквото и да било в законите на страната. Гледката на духовен водач, застанал до порасналото вече дете-монарх, прогонено някога от страната си, беше могъщ елемент на визуалната пропаганда, с която Сакскобургготски си спечели доверие. Символното значение на този акт се оказа толкова голямо, че образът на патриарха, седнал в пленарната зала, се запомни като белег на някакъв политически вододел. Половин година по-късно новоизбраният президент Георги Първанов повтори церемонията - отново без да е променяно каквото и да било в законите на страната. От този момент нататък никой не е дръзвал да възстанови реда, сведен до следното просто изречение: патриархът (наред с мюфтията или равина) няма място в пленарната зала.

Нека напомним: светска България е страна, в която църквата е отделена от държавата. Двете се пресичат само на едно място и то по начин, който поставя държавата в услуга на религията: светската власт е задължена да осигурява свобода на всяко вероизповедание и да наказва (по съдебен път) всекиго, който посяга на тази свобода. Това не е подарък, нито осигуряване на привилегия, в замяна на която от религиите се очаква реципрочен реверанс към държавата. Това е просто редът, по който функционират светските демокрации.

Търси се президент с характер

Президентът Радев очевидно няма да е онзи политик с характер, който ще върне нещата на мястото им. Най-малкото по една причина: той явно не смята, че в цялата картина нещо е разместено. Доказателство за това е намерението, което изрази в изборната нощ: да подкрепи идеята за въвеждане на “вероучение” в училищата. Българското образование е обаче светско. Така пише в член 11 от новия Закон за предучилищното и училищно образование. Така пишеше и в стария закон. А разделението между църква и държава е вписано в Конституцията още през 1991 година. Може пък след четири години да дойде политик, който да го забележи.