ДВ: Г-н Митов, за какво си говорят външните министри на две страни, чиито отношения, така да се каже, са „опаковани” в общата политика на един съюз?

Митов: Да, двустранните отношения са стегнати в много солидна рамка, но те се нуждаят от разширяване, особено когато говорим за бъдещи германски инвестиции в България и за икономическо взаимодействие. По-голямата част от разговора, разбира се, беше отделена на предизвикателствата, пред които е изправена именно тази общност, към която принадлежат България и Германия - ЕС и НАТО. Изключително много време отделихме специално на миграционната криза. Уверих моя партньор, че България никога няма да влезе в реториката на обвинения в посока на която и да е държава за феномени като мигрантската криза. Решенията трябва да бъдат общи, насочени към опазването на външните граници на ЕС, да не се позволява създаването на алтернативни маршрути, да се прави ясно разграничение между бежанци и икономически мигранти, като за вторите трябва да се изработят ефективни механизми за репатриране.

ДВ: Като казвате „реторика”, вероятно имате предвид критиките срещу Германия и канцлерката Меркел.

Митов: Имам предвид точно това. Подобен тип реторика е непродуктивна и води само до разногласия и разделение в рамките на ЕС, от което ние нямаме никаква полза.

ДВ: Г-н Митов, в западните медии вече се появиха критични статии за така наречените „граждански отряди”, които преследват бежанци в България. Попитаха ли Ви за тях и Вашите германски събеседници?

Митов: Току-що приключи срещата ми с Комисията по европейските въпроси в Бундестага. Един от въпросите, зададен ми от депутатите, бе именно този. Аз ги уверих в следното: първо, българските власти по никакъв начин няма да толерират самоуправство и подобен тип групи. Ние имаме институции, имаме власти, които се занимават именно с това. Гражданската бдителност може да резултира най-много в предупреждение до органите, които се занимават с граничен контрол. Самоуправството по никакъв начин не може да бъде толерирано. Хората, които си позволяват такива неща, трябва да понесат последствията, предвидени от закона.

ДВ: Една друга българо-германска тема, която на фона на кризата с бежанците и мигрантите като че ли остана на заден план: така наречената „миграция по бедност”. Тези дни германски медии пишат за голяма социална измама с участието на над 1000 българи. Говорихте ли за това?

Митов: В Комисията по европейските въпроси стана дума и за това, разбира се. На подобен тип феномени трябва да се реагира бързо и с максимално съдействие от българска страна. Ние никога не отказваме съдействие в подобни случаи и сме наясно, че когато става въпрос за всякакъв вид криминална дейност на територията на чужда страна, това руши имиджа на България.

ДВ: Какво си казахте с Вашите събеседници по комплексните проблеми на сигурността в Източна и Югоизточна Европа, за украинската криза, за новите планове на НАТО, за санкциите срещу Русия и българо-руските отношения?

Митов: Във връзка с Украйна нашето общо мнение е, че трябва да реагираме единно, като съюз. Ние, от една страна, сме длъжни да гарантираме сигурността по източния фланг на НАТО. Такъв тип мерки вече са планирани от НАТО и се осъществяват. От друга страна, като държави от ЕС нашето общо мнение е, че Минските споразумения трябва да бъдат изпълнени в максимална степен, за да се обсъжда по-нататъшно развитие на отношенията. Разбира се, трябва да се обсъжда и санкционният режим, като в същото време ние трябва да пазим отворени каналите за комуникация по въпроси като решаването на конфликта в Сирия. Либия също е в момента във фокуса на нашето внимание.

ДВ: Каналите с Русия ли имате предвид?

Митов: Точно така. Такива канали за комуникация трябва да се пазят отворени, като се говори много честно и откровено за това с какво сме съгласни и с какво - не. Както казах, много е важно да се работи за решаване на конфликта в Сирия, по положението в Либия, защото знаете, че това има пряка връзка с мигрантския поток. Ние сега говорим за Източнобалканския мигрантски маршрут, но миграцията през Средиземно море също е реална опасност, за която трябва да се мисли. (…) Много са проблемите и част от тях, разбира се, са свързани с трафика на хора и организираните престъпни групи, които се занимават с този трафик. Аз съм убеден, че дори да решим проблемите и конфликтите в Сирия, Йемен и Либия, трафикът на хора няма да спре, ако не поведем много сериозна борба срещу него. Защото трафикантите на хора имат своя мрежа от първата до последната дестинация по целия маршрут и в същото време излагат на риск живота на стотици хиляди хора, след като са им създали нереални очаквания за това какво ги очаква в Европа.

ДВ: Европейската комисия потвърди становището си, че България и Румъния са готови за приемане в Шенгенската зона и прехвърли топката в полето на отделните държави-членки. А сред онези, които са против, е и Германия.

Митов: Да, ние водим този разговор с нашите германски колеги и с всички останали, които все още таят известна доза скептицизъм. Настояваме Механизмът за наблюдение върху реформите в правосъдната система да бъде отделен разговор, а не свързан с членството ни в Шенген. И, естествено, насочваме вниманието към факта, че България се е справила изключително успешно с ролята си на външна граница на ЕС, като е опазила и Шенгенското пространство през последните месеци на засилен миграционен натиск по всички външни граници на ЕС.