Германските инвестиции в България намаляват за трета поредна година. Повечето от създадените с гемански капитали предприятия в България се държат, но плащат за това висока цена.

Едната финансова дисциплина не стига

Президентът на Германо-българската индустриално-търговска камара Бертрам Ролман е съгласен с премиера Борисов, че България трябва да бъде подпомогната в кофинансирането на инфраструктурните проекти с европейски пари. "Спестените пари от националния бюджет биха могли да отидат за изграждането на така нужната на инвеститорите техническа и транспортна инфраструктура", казва Бертрам. Той подкрепя и позицията на Борисов за българското участие в Пакта за стабилност. "Страната няма възможност да помага на държави, които десетилетия са харчели повече, отколкото са произвеждали”, потвърждава Ролман. Според него световната криза се е отразила крайно негативно на България. Икономиката на страната се задъхва поради липсата на свежи капитали, а свободните пари в нея, както и обемът на общия стопански оборот, са намалели драстично. Рецесията и последвалата депресия са се изострили и заради огромната междуфирмена задлъжнялост.

Според президента на Германо-българската камара, БНБ трябва да води по-активна политика спрямо търговските банки, чиято кредитна дейност на практика е замразена. „Ситуацията е много тежка най-вече за малките и средните предприятия. Но това, което най-много пречи на германските инвеститори в България, е липсата именно на достатъчно развит дребен и среден бизнес”, твърди германският бизнесмен и директор на шивашката фабрика „Пиринтекст” в Разлог.

На кого е най-тежко?

Липсата на пари в кеш прави живота на дребния бизнес в България непоносим, констатира Бертрам Ролман. Според него настоящата 2012-та ще бъде още по-трудна от миналата година, а това ще съкрати чувствително шансовете на малките и средните предприятия в страната да преживеят бурята. „Независимо от рестриктивната политика по отношение на бюджетните харчове, без свежи пари и нови инвестиции българската икономика ще продължи да върви по наклонената плоскост. Високите лихви по кредитите са съществена част от проблема, защото погасяването на кредитите вече е въпрос на живот и смърт за много от българските фирми. Това е и основната „макроикономическа” грешка на българската финансова стабилност”, твърди Ролман.

”Текстилната индустрия създава много работни места в България и генерира експорт. За цели райони текстилните предприятия сега са единствената надежда. Банките обаче не виждат в тях перспективи и не искат да отпускат кредити на разумни цени. Те обаче трябва да си дадат сметка какво означава унищожаването на препитанието на много хора”, предупреждава шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара.

Трите липси

Вече 17 години Бертрам работи в България и досега не му се е случвало, чиновник от какъвто и да е ранг да му поиска подкуп. Затова, според него, ако има корупция в страната, то тя определено е скрита. "Вероятно се случва на други места, но аз лично никога не съм бил въвличан в подобни схеми", уверява германският бизнесмен.

Не толкова корупцията, а бюрокрацията пречи на германските инвестиции в България. Към това се добавят и трите липси: на развита инфраструктура, на подготвени кадри за индустрията и на развито дребно предприемачество, които тормозят чуждите инвеститори, казва Бертрам. В страната няма достатъчно хора, които да инвестират и да произвеждат продукти, за които има пазари.

"Германските инвестиции, за разлика от други капиталовложения, са насочени главно към производството и се нуждаят от добре подготвен среден технически персонал, който ще развиваме в бъдеще. Капиталовложенията от Германия са и важен фактор за противодействие на сивата икономика в България. Питате ме, защо германците не купуват толкова имоти в България, както това правеха англичаните или ирландците? - Ами явно смятат за по-сигурно да придобият недвижимо имущество в страната, като си го купят от островитяните...”