Коментар от Иван Бедров:

Двукратният бивш премиер и лидер на една от двете най-големи политически сили в България заговори за „преосмисляне на отношенията с Русия“. Бойко Борисов използва все по-често подобни думи в контекста на присъствието на НАТО в Черно море. "Ако има флотилия в Черно море, която ще е под командата на НАТО, това може да насочи руските ракети в Крим към България", каза в последното си интервю Борисов. В това време лидерката на БСП Корнелия Нинова обещава да наложи вето на санкциите срещу Русия. "Ако БСП спечели изборите и бъда министър-председател, отивам в Брюксел и заявявам: Господа, следващия път, когато подложите на гласуване санкциите срещу Русия, България ще наложи вето", закани се Нинова.

А Европа?

Очевидно има кой да мисли за Русия в тази предизборна кампания. Въпросът е дали има кой да мисли за Европа и за мястото на България в Европейския съюз. Председателят на Еврокомисията Юнкер представи тази седмица т.нар. „Бяла книга“ и петте пътя, по които може да поеме ЕС в бъдеще, но темата не стана основна в българската предизборна кампания. Да, далеч по-сеирджийски са заканите между Борисов и Нинова „да се разберат по мъжки“ и взаимното им старание да не се срещнат на дебат, но много по-важно за България е да има ясна позиция и да участва в разговора за бъдещето на ЕС. Не само да участва, но и да извоюва най-изгодния за себе си вариант на развитие. Защото ако досега всички „брюкселски спорове“ изглеждаха далечни и несвързани с ежедневния интерес на българите, този път става дума за реалната възможност старите страни-членки да се отделят в елитен клуб, а България да остане в периферията по формулата „Европа на две скорости“. Това обаче изглежда не е важно за претендентите за премиерския пост.

"Моята мечта"

Позиция нямат не само най-големите партии, но и институциите. В момента България на практика се управлява от президента Румен Радев, който досега не е реагирал на тази реална за страната заплаха. Назначеният от него служебен министър-председател Огнян Герджиков заяви, че неговата „мечта е за една глобална Европа, за една федерация“, с което изглежда обявява подкрепа за петия вариант. Но само изглежда. Тези думи бяха изречени след уговорката, че са лично мнение. А позиция на правителството?

Лично мнение изказа и вицепремиерката по подготовката на българското председателство на ЕС Деница Златева - че „развитието на Европа на две, три или на колкото скорости се предлага, е абсолютно неприемливо". Златева каза, че тази позиция ще бъде защитавана на Съвета по общи въпроси във вторник. Позиция обаче няма. Има думи, казани в отговор на журналистически въпроси. Точно както Корнелия Нинова спомена, че настоява „за еднакво отношение към всички държави-членки на ЕС, а не да ни третират като втора ръка хора”, без обаче да прави връзка между поведението на политиците и институциите в самата България и крайния резултат.

И все пак - три реакции

За липсата на държавна реакция предупреди дясното обединение „Нова Република”. Формацията на Радан Кънев и Трайчо Трайков призова президента и премиера да заемат позиция, всички политически сили да обявят своето становище, а България да изготви национална консенсусна позиция, с която да търси съюзници в Източна Европа и да се противопостави на плановете за „Европа на различни скорости“. Движение „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов предупреди, че при този сценарий рискът е не просто България да остане в периферията, а постепенно да изпадне изцяло от ЕС и да се отдалечи от всякакво смислено съдържание на понятието "европейско членство". Коалицията „Реформаторски блок - Глас Народен“ на Петър Москов и Светльо Витков също призова всички партии да обявят позиция. И също се обяви против „различните скорости“.

Нюанси в обявените позиции, разбира се, има. „Нова Република” настоява за изготвяне на обща национална позиция още сега с участието на президента и премиера, „Да, България“ нарече предстоящите избори „необявен референдум за BG Exit”, а Реформаторите предлагат позицията да бъде изработена от комисия чак в следващото Народно събрание. Тези детайли обаче не отменят факта, че само тези три политически сили видяха смисъл да реагират в рамките на 24 часа след изказването на Юнкер. Останалите се замерват със закани и се притесняват за Русия. Но не намират време за България и нейното бъдеще в Европа.