Разпадащият се скелет на Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа се вижда от километри. Това е най-грамадният паметник, величаещ комунистическия режим, който все още съществува в България, и който поставя властите в затруднено положение, тъй като те нито могат да го поддържат, нито да го разрушат, пише Весела Сергиева в информацията си за Франс прес.

А би могъл да носи пари

"Друг такъв паметник в Европа няма и ако се реставрира, може да привлича туристи, най-вече от Запада, и да носи пари", казва Бойчо Биволарски, председателят на БСП в Стара Загора.

Днес импозантната структура на връх Бузлужда прилича на руина. По-ценните материали отдавна са задигнати от крадците, оставили само емблемата с чука и сърпа, висяща тъжно от изобилстващия с дупки покрив.

Все пак разрушаването на Дома на БКП би било "вандализъм", смята професор Чавдар Попов от Художествената академия в София. Той напомня, че някои от най-добрите български творци са вложили труда си в мегаломанското съоръжение от камък и бетон.

Само че да се намерят 30 милиона лева за възстановяването на бузлуджанския мемориал е невъзможно, казва консервативният кмет на Стара Загора Недялко Недялков.

Затова миналия ноември премиерът Борисов реши собствеността върху мемориала да бъде прехвърлена на БСП. "Нека те се оправят, щом толкова се гордеят с него", заключи премиерът.

Каменното бреме на историята

Подобна е съдбата и на други паметници от комунистическо време. На едно от пловдивските тепета, например, стърчи 17-метровият 200-тонен каменен колос в чест на съветския воин. През 1996 година Альоша, както е известен монументът, бе на крачка от разглобяването, но в крайна сметка бе запазен след силната съпротива от страна на руското посолство в София.

"За нас въпросът дали да го запазим или не. Този паметник символизира подвига и на нашите войници, паднали във Втората световна война", казва кметът на Пловдив Иван Тотев.

Най-големи спорове обаче предизвиква паметникът на съветската армия в центъра на София. Миналата година той стана обект на авангардната акция на група неизвестни художници, преобразили за кратко облика му - докато градската управа разпореди почистването му. Антикомунистическите организации настояват за разрушаването на паметника, но историографи и изкуствоведи са против.

През 1999 беше взривен мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София, построен в края на 40-те години по модела на гробницата на Ленин в Москва. Според директорката на Музея на социалистическото изкуство Бисера Йосифова разрушаването на тази "уникална" постройка било грешка.

Автор: АГ, АФП, ВС, С. Гяуров, Редактор: Б. Михайлова