Икономическото списание Ост-Вест Контакт публикува обширен анализ за икономическата ситуация в България. Отбелязана е тенденцията на намаляване на чуждестранните преки инвестиции и концентрирането им към малко на брой браншове, както и усилията на правителството да раздвижи чуждите инвестиции с помощта на нови стимули. Дадена е критична оценка на стратегията на финансовия министър Дянков да бави максимално плащанията на държавата към фирмите с цел да ограничава дефицита, а вербалните атаки на Борисов срещу уж завишените цени на електроразпределителните дружества Е.ОН, ЧЕЗ и ЕВН и заплахите за реприватизация са окачествени като катастрофални от инвестиционно-политическа гледна точка.

За капак на всичко бяха изпратени служители на ДАНС да претърсят офисите на ЕВН, за да съберат "доказателствен материал" за инвестиции в електрическата мрежа, пише авторът. Подобни акции едва ли могат да събудят доверието на чуждите инвеститори, се казва в материала.

Цитирани са и критични оценки на представители на Германо-българската търговска камара за кризисния мениджмънт на правителството на Борисов, който е оценен положително от едва 14% от представените там фирми. Друг анализ на Ост-Вест Контакт оценява рисковете, произлизащи от гръцката криза, както и експортните шансове на страните от Централа и Източна Европа. Според икономисти на Уни-Кредит Груп България можела да бъде засегната от слабото търсене на нейните аграрни продукти.

Швейцарският Нойе Цюрхер Цайтунг анализира трудния път на страната към енергийна независимост от Русия и споровете около строежа на атомната централа в Белене. Авторът Рудолф Херман смята, че отказът от строежа може да излезе твърде скъпо на България, включително поради това, че Русия разполага с мощни лостове за оказване на натиск и влияние. Ако се провали Белене, не е изключено това да се отрази неблагоприятно и на цените на руския земен газ за България, прогнозира авторът.

Германският Зюддойче Цайтунг предлега фейлетон за мюнхенския квартал около гарата - място, където присъствието на чуждото и чужденците е особено силно. Днешните гастарбайтери, сред които голяма част българи, също са там, пише вестникът. На ъгъла между Гьоте и Ландверщрасе имало борса за работна ръка, където всяка сутрин в шест стояли по около 150 българи с надеждата някой да ги наеме за строителни работници.

Тези модерни номади на труда успявали, в случай на късмет, да се сдобият с един до три работни дни на месец, в повечето случаи - на база крайна експлоатация и на черно. Един от тях, Александър, загубил при трудова злополука пръста си през февруари, а работодателят му платил 150 евро, за да не се оплаче пред трудовата инспекция.

Австрийският Виртшафтсблат отбелязва, че българската икономика е понесла нов удар, поради това, че паричните преводи на български трудови мигранти в чужбина намалели с нови 11% през първото тримесечие на тази година. Друга публикация на Виртшафтсблат съобщава, че иновативните малки и средни предприятия /или така наречените "Газели" според дефиницията на ОИСР/ в момента трябва да се търсят предимно в Източна Европа. Най-добрите примери за подобни фирми са Google или Apple, пояснява изданието и съобщава, че в Източна Европа няма толкова известни имена, но пък делът им бил най-висок. В България той бил от 2%, което е над средното ниво за страните от ОИСР.