"Медийният плурализъм в България е чиста илюзия. Много често изобщо не е ясно чия е дадена медия", е цитирана радиожурналистката и председателка на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) Ирина Недева. Според нея, много от вестниците се използват като бухалка за целите на водевилни кампании срещу отделни политици или бизнесмени. Тя твърди освен това, че определени медии, политици и олигарси са обвързани в символичен брак, в който неизменно има и елементи на корупция. Като пример за това тя посочва депутата от ДПС Делян Пеевски, който е собственик на „Нова българска медийна група" и притежава две телевизии и шест вестника, с което на практика контролира 80% от пазара на печатните медии, четем в публикацията на ТАЦ.

Държавното кранче

Авторката на репортажа - германската журналистка Барбара Йортел - пише освен това, че правителството е в състояние да упражнява натиск над медиите и посредством разпределението на средствата, отпускани от ЕС за популяризирането и разясняването на определени европейски програми. Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация" цитира документ на АЕЖ-България, в който се казва, че с оглед на финансовата нестабилност и стагнацията на медийния пазар държавата се е превърнала в един от най-значимите рекламодатели. „Това увеличава влиянието на министерствата и местните власти - както над регионалните медии, така и над националните. Те пък често се показват като твърде лоялни към управляващите, като се въздържат да ги критикуват", четем в публикацията.

Там е цитирана и оценка на „Репортери без граници", според която разпределението на европейските пари за медиите в България се извършва изцяло непрозрачно. Между 2007 и 2012 българското правителство било отпуснало на медиите общо 36,6 млн. евро за различни разяснителни кампании по отделни европейски програми – без да конкретизира как точно са били използвани парите. Брюксел познавал този проблем, но засега се въздържал от намеса.

С оглед на тази прекалена сдържаност на европейските партньори, няколко български журналистически организации, сред които и AЕЖ- България, сега са подхванали своя инициатива, пояснява „Тагесцайтунг". Поводът е шестмесечното председателство на България в ЕС, започващо на 1 януари идната година. Българските журналисти предлагат да се определят количествени и качествени критерии за определянето на медийните партньори по време на българското председателство. Целта на този подход е да се противодейства на евентуални политически зависимости в медийната сфера, пояснява изданието.

На дистанция от политиците

Все пак, ситуацията в България не бива да се представя в изцяло черни краски, казва радиожурналистката Ирина Недева и добавя, че за разлика от Унгария и Полша в България поне засега не съществува опасността някое правителство да получи мнозинство от 2/3 на избори, така че да промени и конституцията по свой вкус. Раздробеността на политическото пространство в България просто не позволява подобно нещо, пояснява журналистката.

Дали е възможно да има и нови скандали от сорта на този около Виктор Николаев и депутата Антон Тодоров? „Да", отговаря Недева, но добавя, че в последно време все повече журналисти в България осъзнавали, че са длъжни да се държат на разстояние от управляващите. „А това е наистина нещо положително", казва тя в края на репортажа на „Тагесцайтунг".