Дали все пак 30 евро пенсия не са твърде малко? При този въпрос на лицето на младата икономистка Светлана Костадинова само за момент се изписва известна несигурност – подобно на всички други и тя бди за това държавата да не раздава твърде много средства. Объркването й, обаче, бързо преминава и тя казва – след последното намаление на данъците сега трябва да се намалят социалните разходи. Костадинова работи във влиятелния Институт за пазарна икономика – където се правят анализи, не се печелят пари. Отношението към бедните хора в страната не се дължи на алчност и цинизъм, а на истинската вяра в пазара. На “прусаците на Балканите” не им е леко – утехата им е в това, че знаят защо е така.

България строи капитализма със енергия, която няма аналог в региона. От 1997-ма година насам, откакто екскомунистите докараха страната в тежка криза с икономическата си политика, две правителства – на Иван Костов и на бившия цар Симеон Сакскобургготски – се впуснаха да изпълняват стриктно програмата, наложена от Международния валутен фонд и Световната банка. Левът е обвързан твърдо с еврото, курсът се контролира от валутен борд, въведен още по времето на бившите комунисти. Фирменият данък е 15 процента, данъкът общ доход – между 10 и 24 процента.

Прогрес вече е отбелязан – поне известен. Бутиците и кафенетата на основния софийски булевард Витоша почти напомнят за Виа Венето в Рим. Столичният град предлага оригинални заведения, а и за господата в делови костюми могат да се намерят съответстващи локали. Но и никой не трябва да се учудва, ако от кофата за боклук към него бъде вперен детски поглед, или ако види живеещите в схлупени къщи в центъра на града семейства, които си пекат картофите на огън в двора.

Който има работа и се числи към малобройната средна класа, е доволен. Също и с малко: Нели Сукова, която работи в един вестник във Велико Търново, носи всеки месец 150 евро вкъщи. Това стига – казва тя, макар и не чак за издръжката на сина-студент по право, който в момента е на селскостопанска бригада във Великобритания, за да си осигури нужните за следването средства. Във Велико Търново, с население от 65 хиляди души, има само една единствена фабрика – която сглобява телевизори за Китай. Както и преди съвсем не всички имат работа, макар показателите за заетостта да показват известен ръст. Средната заплата достига някъде около 60 процента от равнището преди промяната.

В опита си да привлече повече чуждестранни инвестиции България залага на по-изгодните данъци, в сравнение със съседните държави. И не без успех: напоследък страната привлича браншовете, свързани с повече ръчен труд, като обувната промишленост или стъкларството. По крайбрежието пък вече има редица клубове “ол инклузив”, които, обаче, носят твърде малко полза за околностите. Големите, иновационни в технически план инвестиции от запада все още се чакат. В резултат на което се оказва, че конкуренцията с предлагането на по-ниски данъци е изцяло за сметка на разходите за здравеопазването и образованието. Здравната каса покрива само малка част от месечните разходи, ако на някого му се наложи да е по-продъжително време на диализа, например, е отрязан. Бъдещото социалистическо правителство също надали ще промени нещо – както заяви номинираният за премиер Сергей Станишев – чрез компютъризацията могат да се спестят средства в здравеопазването. Училищата и университетите, бившата голяма гордост на страната, западат - младите българските математици, печелили множество олимпиади, учат сега в Съединените щати.

80 процента от банките вече са приватизирани, при недвижимите имоти има истински бум: най-вече британските граждани са тези, които купуват земи в България, бързайки преди членството на страната в Европейския съюз, което ще увеличи цените. Имоти се купуват предимно на морето и в ски-курорта Банско. Това, което страната очаква след присъединяването си към Европейския съюз, е по около 500 евро на човек – предимно чрез структурните фондове за канализация, изграждане на улици, за разпределение на сметта. Този пай също привлича инвеститорите напоследък – макар и не такива, които смятат да се установяват трайно.

Сред хората очакването за чудо, свързано с предстоящото членство в Общността, не е твърде разпространено. “Хората се интересуват най-вече от това, дали благодарение на този факт ще могат да носят повече пари вкъщи, иначе не – казва Нели Сукова. А икономистката Светлана Костадинова заявява – присъединяването може и да почака, важното е, че сме на правилния път.