Българските мозъци ще изтичат още по-бързо след първи януари 2014-та година, когато вече няма да има ограничения за българите на европейския трудов пазар. Тази логична прогноза формулира д-р Иван Тошич от Института за урбанистични изследвания в Будапеща. Ученият участва в международен проект за изследване на последиците от застаряването на населението в Европа.

Българската нация - пред скоротечно побеляване

Българската нация застарява най-бързо не само в Европа, но и в света. „България тепърва ще се сблъска с „прелестите” на така наречения трети демографски преход”, казва урбанистът. „При този преход празнините, които са възникнали поради застаряването на хората в България и недостига на работна ръка, се запълват от външни пришълци, преди всичко от държави извън Европейския съюз. Съотношението между работещи и пенсионери в България понастоящем е две към едно, но към 2050-та година то ще бъде точно обратното”, припомня Тошич.

Пенсионната система в страната неизбежно ще рухне. Срещу това, според учения, помагат единствено крайно непопулярни мерки като вдигане на данъците и увеличаване на пенсионната възраст. „Но колкото повече пенсионери се трудят, толкова по-малки са шансовете на младите да намерят работа. И кои ли отрасли на българската икономика могат да задържат възрастните хора на работа, без да изпаднат в неконкурентноспособност?”, пита Тошич.

Българските мозъци - изтичане или похабяване?

„Висококвалифицираните хора в България изкарват пет пъти по-малко от средното равнище в Европейския съюз. Нима на този фон има някакво съмнение какво ще последва след окончателното вдигане на бариерите пред търсещите работа в Западна и Централна Европа българи? Една десета от ръста на националното богатство на европейските икономики се дължи на привличането на „мозъци”. Това са хора, които са получили „безплатно” образование в своите родни страни, но интелектуалният им капитал всъщност се използва от по-богатите приемащи държави.

„България страда не само от изтичането, но и от така нареченото „похабяване на мозъци”. Тоест, когато младите, образовани и динамични българи, озовали се на Запад, не намират работа по специалността си, но остават там като шофьори, строителни работници или чистачи на офиси”, обяснява ученият. Той припомня, че днешната икономика е икономика на знанието, че тя не се нуждае от хора без особена квалификация или таланти. В същото време местата за обикновени работници и изобщо за хората на механичния труд бързо отлитат към страни като Китай и Индия. „Българската образователна система ще бъде поставена под огромен натиск да увеличи качеството на своето „производство”. В противен случай очаквайте масовата безработица да почука на вратата ви”, бие тревога урбанистът.

Дайте образование на циганите!

В най-тежко положение ще се окажат изтласканите в периферията групи в българското общество, каквито са циганите. Поради това неотложно се налага българската държава да приеме работеща стратегия за ромското включване с два основни приоритета: образование и ликвидиране на сегрегацията в училищата. „В Унгария натрупахме все още неголям, но изцяло положителен опит в тази насока. Прави ми впечатление, че докато у нас най-бедните цигани живеят в най-отдалечените села, в България бързо растящите и крайно бедни ромски гета изникват преимуществено в покрайнините на най-големите градове”, казва Тошич.

Испанско бетониране, латиноамерикански мегаградове

Иван Тошич е пътувал многократно из България. Днес го шокират бетонираните курорти и предградията на големите градове. „Преди 10 години в Испания се прие закон, който позволяваше да се строи кажи-речи навсякъде. В резултат възникнаха стотици квартали и цели селища с хиляди празни жилища. Обсебените от идеята за бърза печалба собственици и част от купувачите фалираха, а днес това създадено с много труд богатство е непродаваемо и се саморазрушава. Не стигайте и вие до тази крайност”, апелира Тошич.

Според унгарския урбанист въпреки шеметното задълбочаване на пропастта между бедни и богати, големите български градове все още имат шанса да се развият по модела на южноевропейския град, а не по траекторията на латиноамериканските мегаполиси с техните резки социални контрасти. За голяма част от българските села шанс за оцеляване обаче няма. „Правителствата в Източна Европа не са в състояние да заделят огромни субсидии за задържане на населението в разпръснатите и изолирани селища. Дайте обаче шанс на селата, които имат демографски и стопански потенциал да оцелеят и да се развиват”, препоръчва д-р Иван Тошич от Унгарския институт за урбанистични изследвания.