Покрай цялата шумотевица около започването на присъединителни преговори с Турция почти бе забравена още една крачка по пътя към Супер-Европа. На един дъх с офертата към Анкара ЕК констатира, че България и Румъния в 2007 год. ще станат членове номер 26 и номер 27.

Ала както в случая с Турция, така и преговорите с тези две страни са свързани със "защитна клауза”, което означава, че в краен случай тяхното присъединяване може да се отложи, макар и само с една година. Следователно преговорите с Румъния и България се превръщат в лакмусова хартия за способността на на Брюксел да преговаря и за политическата готовност в краен случай да се дръпне спирачката.

Защото и в двете страни е налице заплахата от сериозни рискове и недостатъци. Реформите на държавната администрация и съдебните системи там са далеч от съвършенството, както и борбата с корупцията и олганизираната престъпност или пък защитата на малцинствата. Наистина и двете страни са поели задължения по отношение на пазарната икономика и демокрацията. И тук обаче пропаст зее между обещанията и действителността. Освен това най-вече в Румъния все още няма гаранции за независимостта на медиите.

Всичките тези критерии както и налагането на правните норми на ЕС обаче трябва да бъдат изпълнени, ако двете източно-европейски страни искат да станат пълноправни членки на клуба. Присъединяването на България с 8 милиона жители и Румъния с 22 милиона не бива да се превръща в политическо грехопадение, а още по-малко пък в прецедент за приема на Турция. 25-те държавни и правителствени ръководители от ЕС не бива да затварят очи и да обещават на двете страни свободен достъп до Европа. Надали нещо може да навреди на ЕС така, както прибързаността при разрастването му.