Поколението на моите родители прекара живота си с основателното подозрение, че е възможно по всяко време да те подслушват, да те наблюдават, да те следят.

И до днес майка ми все повтаря: "Тихо! Това не е за телефон". Те не ползваха компютри, смятаха телефона за ненадежден, а писмата за опасни. Истините можеха да се изричат само очи в очи, устно, в свой кръг. Надежден ли беше обаче този кръг?

Дори приятели са ни топили

От лицемерното, хлъзгаво скудоумие, с което един човек днес говори за така наречения "безреден ред на тогавашното общество", излиза, че такова нещо като "свой кръг" всъщност не е имало. Именно този компромис със съвестта, допуснат от мнозина "активни борци за демокрация", доведе до това, че в днешното общество вече няма и истини.

Активните борци за демокрация се появиха на сутринта след падането на Берлинската стена. Понесоха се по учрежденските коридори с транзистор до ухото, заслушани в "тътена на улицата", за да не изпуснат следващия митинг и следващия сюжет в новата си биография. Ориентираха се бързо и вдигнаха високо лозунги. Най-активните се опитаха дори да изместят онези, за които борбата срещу режима и всичко, свързано с тоталитарните порядки в държавата се бе превърнала в мисия, в смисъл, в цел. Истински, а не имитативни.

Активните борци за демокрация обясняваха кариерните си несполуки, случили се преди 89-а година поради некомпетентност или мързел, с репресивния комунистически апарат; опитаха се да компенсират професионалната си непригодност с угодническа преданост на всеки, който тръгва нагоре по йерархията. Без значение дали е син, жълт или кафяв. В забързаното време на промените те съумяха да запазят мястото си в кадровия резервоар на следващата власт.

Удобно съгласни, угодно наведени

Всеки път, когато идват избори, активните борци за демокрация отново са на ход! Те са покорни, послушни, "полезни". Те са момчета и момичета за поръчки. Ако се доберат до власт, стават безмилостни - това е техният реванш. Те са най-добрите "изпълнители". От тях стават и най-добрите предатели. Ако и когато това се разкрие, те го обясняват с "компромисите", породени от "безредния ред на обществото" - по-възрастните с някогашното, по-младите - със сегашното. Сегашното има всички шансове отново да изтласка по-младите клонинги нагоре - едни такива усукани, удобно съгласни, угодно наведени. Услужливи вчера. Услужливи днес. Услужливи утре.

Този коментар няма поанта. Той завършва с многоточие… До следващата вълна от кал, през която ще ни се наложи да крачим.

Бел. ред. - Еми Барух беше сред първите български дисиденти още преди промените през 1989 година