„Десетгодишно момиче пое грижите за четирите си братчета, сестрички и племенници, след като майките на децата заминали в чужбина”, съобщи тези дни пресата. Каква е цената на българския слугински гурбет, пита в коментара си Георги Папакочев:

Знаете ли коя е голямата мечта на много български пенсионерки днес? Да посрещнат децата и внуците за празниците? А може би сами да им погостуват? Уви, нито едното, нито другото. Вместо това от мизерните си пенсийки те кътат пари за пътуване. С автобус или влак, за по-евтино разбира се, до някой град в Европа, а може и по-далеч. Там, където се търсят гледачки на възрастни и болни, бавачки, готвачки, слугини, чистачки. Казано иначе, помощнички за тежка къщна работа.

С припечеленото те могат да нахранят възрастния или болен съпруг в родината, да помогнат на деца и внуци, да облекчат малко семейната мизерия. Говори се, че в Пещера слугинският гурбет бил вече толкова разпространен, че в градчето нямало кой една домашна баница да завърти по празниците.

Искат да помогнат - и затова жертват себе си

Немотията и кризата са принудили тези отрудени женици, които родината е „възнаградила” с унизително ниски пенсии за цял живот работа, да продължават да се трудят въпреки натрупаната умора на годините, въпреки болежките, в чужда среда и сред непознати хора. И с постоянния страх дали ще доживеят да се върнат в къщи.

В слугинския гурбет участват всъщност не само пенсионерки, а българки на всякаква възраст. Най-често без да знаят чужд език и дори къде точно отиват, те оставят зад себе си съпруг, деца и близки, защото не искат да ги гледат как ровят в кофите за боклук. Искат да помогнат да се сложи нещо на масата, да се платят сметките, децата и внуците да имат топла дрешка.

От Гърция, Испания, Германия, Италия и Великобритания – страните, в които българите най-много търсят работа, за деветте месеца на тази година гурбетчиите са изпратили в родината си почти 600 милиона евро. А това е сума, която чувствително надвишава преките годишни чуждестранни инвестиции в сиромашката европейска държавица.

Според Красен Станчев от Института за пазарна икономика, българските гурбетчии са съществена част не само от икономиката на родината си, но и от икономиките на държавите, в които работят. Богатите страни също печелят от тези работници, тъй като най-често те запълват свободните непривлекателни празнини в трудовия пазар, към които местните граждани обикновено не проявяват интерес.

Великото коледно преселение на гурбетчиите

В проучване на Института за икономически изследвания към БАН се констатира, че само през тази година хората, които желаят да се изселят от България в търсене на по-добър живот, са се увеличили тройно. Независимо от кризата и трудното намиране на работа, образованите и квалифицирани млади българи предпочитат Англия и Германия, където са готови да работят всичко и при всякакви условия. Те просто са се простили с илюзиите си за родината и не се притесняват открито да декларират: „Не искам повече да живея в България”.

След седмица започва голямото коледно преселение на гурбетчиите. Летища, магистрали, автогари ще загъмжат от онези, които цяла година са мечтали да се приберат у дома и да посрещнат тихата и свята нощ със своите близки и роднини. Край трапезата, където по традиция мама би трябвало да е сложила дъхавата питка и любимите гозби. Би трябвало, ако е успяла да се откъсне за кратко от гурбета. А на прислугата това рядко се разрешава. Дори за празниците.