Според германски археолози стотици хиляди дребни монети от римско време и други предмети от археологическото наследство на балканските и източноевропейските страни са били изнесени незаконно в Германия, в други западноевропейски страни и в САЩ, предава Бета. Професор Ханс-Маркус фон Клааден, директор на Института по археология към университета във Франкфурт на Майн казва, че

плячката на иманярите в световен мащаб

вече взима застрашителни размери, а след големите удари в Ирак, в момента най-драматично е положението в Сърбия, България и Украйна. Проблемът не е само криминален, защото кражбата на археологически ценности е посегателство и върху културното наследство и историческата идентичност на съответните страни, казва професорът, според когото бумът на контрабандата от източноевропейските страни след 1989 година се дължи както на отварянето им към Запада, така и на

зле функциониращите държавни структури.

„Тъкмо поради това хората лесно си набавят детектори за търсене на археологически находки,” казва той и добавя, че важна роля играе тежкото материално положение на много хора в тези страни.

Професор фон Каанел съобщава, че най-често се контрабандират дребни монети, метални пафти и накити, като крайна цел са Германия, други страни в Западна Европа и САЩ, където има много частни колекционери. Предметите понякога се появяват дори в

портала за електронна търговия Ebay.

Професорът смята, че порталът би могъл да ограничи подобна търговия с контрабандни аргеологически находки, макар засега законодателството по въпроса да не е много ясно. Репортерката Снежана Богавац се е обърнала със запитване към портала, откъдето й отговорили, че по принцип е забранена продажбата на археологически ценности, чийто законен произход не може да бъде доказан. В същото време обаче от портала казват, че не е тяхно задължение да търговията с антични предмети, която трябва да бъде уредена със закон. Отговорност носят не само търговците или правителствата на западните държави. Професор фон Клааден критикува и страните, откъдето произхождат антиките, упреквайки правителствата им, че не се грижат достатъчно за историческото си наследство. Всички тези държави имат съответни министерства, музеи и други организации, които добре познават проблема. Ако те не предприемат нищо, много е трудно да се води ефективна борба извън техните граници, казва професорът и добавя:

„Властите в Сърбия, България и Румъния

трябва да накарат своите граждани да разберат най-после, че е недопустимо да се плячкосва археологическото наследсство, защото така се унищожават собствените исторически корени.”