Започналото разрушаване на един хотел и на един вълнолом бе представено като безкомпромисна битка с незаконното строителство. Това строителство има и друга форма, която засега изглежда непоклатима.

Възможно е някои да възприемат представлението като тържество на справедливостта. За по-недоверчивите обаче, освен бетонните отломки в морето, то оставя и съмнение за показност. Най-напред заради няколкото въпроса, които бодат очите като стърчащо от водата арматурно желязо.

„Дребнави” въпроси без отговор

Защо и срещу какво, например, толкова старателният днес контролен орган не е забелязал хотела преди 15 години, когато той се появи на самия плаж? А го прави чак сега, когато отдавна вече не е годен за употреба. Или как така чак сега един построен горе-долу по същото време, при това от държавата, вълнолом се превърна в „яхтено пристанище”, подлежащо на разрушаване?

Съмнението се подсилва и от престараването на същия този контролен орган с един остъклен балкон. При положение, че остъклените балкони са стотици хиляди, че почти всички други балкони в същата сграда са също остъклени, включително и на подалата жалба бдителна съседка.

Но да оставим настрана тези дребнави въпроси. По-важно е, че заради шумно рекламираната разрушителна кампания отново може да остане незабелязана друга, далеч по-перфидна и със сигурност по-разпространена форма на проблема. Нещо като „второ поколение” незаконно строителство. Особеното при него е, че то разчита не на последващо, а на предварително „узаконяване”, чрез перфектно разработен механизъм от законови вратички и незаконни административни практики. Очевидно добре „смазван” от заинтересованите „инвеститори”, механизмът работи безотказно. Като в случая, описан тези дни в някои медии.

С две думи, живеещите в жилищен блок в центъра на София се оплакват, че до самите им прозорците ударно и денонощно се строи много по-висока сграда, която, ако бъде довършена, ще лиши жилищата им от естествена светлина. Строителството драстично нарушава най-елементарните норми в противоречие със закони, наредби и устройствени планове. Но въпреки това своевременно е снабдено с нужните заповеди и разрешителни.

Община, държава и съд - заедно срещу гражданите

В първия си етап схемата се осъществява в условията на пълна конспиративност в общината. Урежда се собствеността върху нарочения апетитен терен за строителство. После чрез ловки заблуждаващи маневри се заобикалят законовите процедури и се прокарват необходимите формални решения и разрешения. По закон те предварително трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане и, естествено, за тях най-напред трябва да бъдат уведомени засегнатите. Те обаче разбират какво ги чака, едва когато в един хубав ден под прозорците им заработват багерите. И започват да се жалват.

Тук в схемата влиза следващото звено – държавният строителен контрол. Ползвайки оставената в закона вратичка, той категорично отказва да провери дали новият строеж отговаря на изискванията и да го премахне, което му е работата. Вместо това отговаря на жалбоподателите, че нямат „правен интерес” да се жалват. Или просто не им отговаря.

Така „прехвърля топката” на следващото звено – съда. Той, минавайки през други вратички в закона, на първо време също отказва да спре строежа и да признае „правния интерес” на потърпевшите. Разглеждането на въпроса „по същество”, ако въобще се стигне до него, се проточва достатъчно дълго, за да може започнатото да бъде довършено.

Подобните примери са хиляди. Засега обаче, за разлика от споменатия остъклен балкон, няма никаква вероятност да видите някой да събаря или да се кани да събори такива сгради. Те са непоклатими, също като схемата за „узаконяване” на беззаконието, в която община, държава и съд са в единен строй срещу интересите на гражданите.