България е изоставаща и отличничка едновременно, доста хулена и в същото време сочена за пример в Европа. А българите се чувстват незаслужено пренебрегвани заради Гърция, пише Михаел Мартенс в статия за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг":

Допреди няколко години България (заедно с Румъния) се смяташе за най-голямото проблемно дете сред страните от ЕС. Становището, че приемането на балканската държава в ЕС е станало малко прибързано, се превърна в един вид аксиома за следващите разширявания на Общността. Без значение, че най-големите й критици обикновено са хора, които малко знаят за България. Но за да критикуваш слабостите на българската съдебна система и пропуските в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, не се изискват особено високи познания, тъй като проблемите са достатъчно сериозни. И макар напредъкът в тези проблемни области да е много мъчен и бавен, страната междувременно успя да си смени мястото с Гърция в края на европейската таблица на позора. Пред гръцките проблеми бледнее всичко останало, включително българските неволи в цитираните проблемни области.

Щедър на хули, скъперник на похвали

Затова пък в една друга област България изглежда ако не блестящо, то поне над средното европейско ниво. Почти няма друга страна от ЕС с по-малко задължения от България, която същевременно да може да се похвали и с много стабилна бюджетна политика. През миналата година общият дълг на България представляваше 16% от БВП, с което не може да се похвали дори европейският отличник в това отношение - Люксембург.

През тази година българското правителство гони бюджетен дефицит от под 2.5%, което също е върхово европейско постижение. Освен това правителството в София е решено с поправка в конституцията да ограничи до 2 процента допустимата горна граница за трупането на нови задължения. Това означава с цял процент под предписанията от Маастрихт.

Тази стабилност бе постигната със строга разходна политика. Няма друга страна в ЕС, която да харчи по-малко от България за социални услуги и заплати в администрацията. Също и в частния сектор заплащането е твърде ниско. И дори и след като вероятно идното лято Хърватия стане 28-та страна-членка на ЕС, България ще си остане най-бедната страна в Общността. По данни на ООН средният месечен доход в Хърватия през 2008 година е бил 1 000 евро, срещу 265 евро в България.

Досега българите приемаха всичко това безропотно, включително защото са виждали и още по-лошо. Сега обаче, когато виждат как в южната им съседка Европа налива милиарди евро, на премиера Бойко Борисов все по-често му се налага да обяснява защо Гърция получава сладки инфраструктурни обекти практически безплатно, докато на България й се налага да съфинансира изгражданото с европейски пари.

Борисов - популизъм в действие

В началото на октомври премиерът Борисов призова страните, изпаднали във финансови затруднения, преди да искат помощи от Европа да си направят заплатите и пенсиите като българските. Тогава най-много до 2-3 години те щели да си решат проблемите. Естествено той знае добре, че тази популистка идея е нереалистична. Неговото изявление обаче дава израз на засилващото се неразбиране сред българите по следния основен въпрос: защо Европа продължава да дава предимство в предпочитанията си към богатите гърци.

Въпреки бурните времена за еврото, българското правителство все още не се е отказало от плановете си за присъединяване към еврозоната. Дали София ще продължи да търси вратата към "горящата къща без изход", както британският външен министър Уилям Хейг нарече еврозоната, не е много сигурно. При всички случаи подкрепата сред българското население за въвеждане на еврото е спаднала значително, пише в заключение "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".