Най-новите демографски прогнози на експертите от Европейската комисия очертават сравнително оптимистична картина за развитието на българската нация. През 2030 година българите вече няма да са сред петте най-силно застарели европейски народи, каквото е сегашното състояние. Последният доклад на Брюксел за застаряването на европейското население стига до още един положителен извод: България вече не е най-бързо смаляващата се нация в ЕС.

България през 2060 година

Само допреди няколко години прогнозите на демографите сочеха, че към 2060 година страната ще е загубила близо 40 на сто от населението си. Актуалната прогноза за депопулацията на България в издадения наскоро Доклад за застаряването на европейското население е силно смекчена - към 2060 година населението на страната ще е намаляло с една четвърт спрямо 2010 година. Значително по-тежко ще бъдат засегнати страни като Латвия и Литва, чието население ще намалее с близо 40 на сто. Сходна с българската ще е демографската съдба на Гърция, Португалия, Сърбия, Унгария и отчасти Австрия и Германия, които и през следващия половин век ще останат начело на класацията на най-силно застарелите европейски нации.

Още едно международно изследване стига до обнадеждаващи изводи за България - проучване на Световния фонд за мира, което изследва демографската, политическата, социалната и икономическата жизненост и дееспособност на държавите в света, поставя България на 46-о място, непосредствено след Финландия. За отбелязване е, че 14 от използваните в проучването показатели са пряко свързани с демографската ситуация. Румъния, която в това иследване заема 49-о място, е единствената страна-членка на Европейския съюз, която има по-лоши показатели от България, макар в демографски аспект да стои по-добре. Ако сравним подредбата на държавите през 2006-а - годината преди присъединяването на България и Румъния към ЕС, ще установим, че европейското членство очевидно не е имало стабилизиращ ефект - България е заемала тогава 44-то място, а Румъния - 45-о. За същия период Германия се е придвижила с цели десет места напред и понастоящем заема 14-а позиция по жизненост и дееспособност. Според изследването на Световния фонд за мира, най-сериозните спънки пред развитието на България са не тежката демографска ситуация, депопулацията и икономическата изостаналост, а състоянието на политическите елити, корупцията и социалното неравенство.

Надежди и проблеми

В оценките на демографите от ЕК, които до голяма степен съвпадат с прогнозите и на Фонда за населението към ООН, няма и следа от апокалиптичните сценарии за наближаващия край на българската нация, които упорито са се загнездили в съзнанието на голяма част от българите. Нещо повече: някои демографски показатели, като например данните за плодовитостта на жените във фертилна възраст, бележат слаба, но стабилна тенденция към нарастване и са на равнището на средните показатели за Европейския съюз. Проблемът е, че емиграцията значително снижава броя на българските майки, а демографска политика към насърчаване на майчинството на практика няма. И докато броят на новородените спада, непрекъснато нараства броят на хората, навлизащи в пенсионна възраст. Само през изминалата 2014 година НОИ е регистрирал над 100 000 „нови” пенсионери.

Сериозен проблем си остава и явлението „деца раждат деца“. По честота на забременяванията, абортите и ражданията сред момичета до 16 години България заема трето място след Мексико и Чили, сочат сравнителните изследвания.