Мнението на Георги Папакочев:

През май тютюнопроизводители в Гоце Делчев упрекнаха премиера Борисов, че когато построи магистралите, няма да има кой да пътува по тях, защото хората масово напускат страната. В отговор той се зарече за три години да върне българите от чужбина, след като, цитат: „приключа всички проекти и оправя пътищата в страната”. По същото време при представяне на поредните нови правителствени стратегии – за националната сигурност и за миграцията – вътрешният министър Цветан Цветанов обеща на изпитващите носталгия българи в чужбина „да се даде възможност /!/ да се върнат и работят” в страната, като това щяло да стане „не само с административни актове, но и с политики”.

Камъните падат, падат от небето

През август, когато емигранти и гурбетчии обикновено се завръщат за кратко по родните си места, Институтът за икономически изследвания на БАН констатира, че въпреки безработицата и сложното икономическо положение в Испания (там сега живеят най-много българи!), едва 5 на сто от тях възнамеряват да се върнат постоянно в родината си, а близо 80 на сто от анкетираните почти 600 човека категорично отхвърлят подобна възможност. „Дори без работа е по-добре да се живее в чужбина, отколкото в България”, обявили повечето участници в допитването. От друга страна българи, живеещи в размирните тези дни квартали на Лондон, споделиха пред български медии, че каквото и да се случи при тях, не възнамеряват да се връщат в родината си, която, по думите им, отдавна нямало какво да им предложи. По подобен начин разсъждават стотици българи, които предпочетоха да останат в намиращата се в гражданска война и бомбардирана от НАТО Либия, в обстрелваната с правителствени танкове Сирия, в нестабилния Ирак и в други опасни места по света. Само не в „спокойна” България, където според убеждението им, положението е безнадеждно!

Да живей гурбетът!

Статистиката сочи, че всяка година близо сто хиляди българи напускат страната без намерение да се връщат обратно. Това са основно млади хора, които желаят да учат, работят и живеят нормално по големия свят, главно в Европа и САЩ. Официалните годишни парични преводи на близо двата милиона работещи в чужбина българи към роднини и близки в тяхната родина, които възлизат на 2.5 милиарда евро, вече съставляват около 10 на сто от БВП на най-бедната държава в ЕС. Това, според някои финансисти, е формирало нов „гурбетчийски” отрасъл на националната икономика.

Предполага се, че неофициално пренасяните в България средства имат подобен размер, с което общо вкараните в страната пари достигат внушителната сума от 5 милиарда евро! И може би тъкмо в тези впечатляващи постъпления се крие обяснението защо от две десетилетия насам българските правителства само приказват за връщане на емигрантите, а всъщност стимулират техния непрекъснат „износ”. Стимулират го по всевъзможни начини: чрез заплащане на труда под санитарния минимум, чрез съзнателно подържаните просяшки пенсии, чрез негласното толериране на корупцията и тежката криминална престъпност, чрез съсипване на образованието и науката, чрез подкрепа на нехуманното здравеопазване, чрез засилване на агресивната полицейщина и чрез още куп други подобни посегателства срещу собственото, най-вече младо, население.

Демографски епитаф

Неотдавна експерти припомниха, че за да започне някакво естествено завръщане на емигрантите в България, както това се случи например в Ирландия в края на миналия век, средният БВП на глава от населението трябва да е надхвърлил 90 на сто от този за ЕС. При годишен икономически растеж от 2-3 процента за тази цел на България ще бъдат необходими около 30-40 години. Период, който статистиците определят като демографски „терминален” и който напускащите завинаги страната определено предпочитат да изживеят в чужбина.