Шефката на държавната Агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) бе уволнена. От своя работодател – г-н премиера, и без обяснения. Според слуховете, тиражирани в печата, провалило я непремерено изказване в Прага, че няма координация у нас в политиката за българите в чужбина. Изказването стигнало до ушите на парламентарния председател Цецка Цачева, а оттам нещата се развили много бързо.

Овакантеният пост светкавично бе зает от някой си г-н Росен Иванов, за когото официалният сайт на ДАБЧ и Гугъл не успяват да ни кажат нещо, въпреки че вече е дал програмно интервю пред агeнция „Фокус”, в което очертава своята цел. А именно: „Политиката към българите зад граница трябва да стане още по-интензивна и по-качествена". Тоест, качествена е, но може и повече.

Облаче ле, бяло

„Хваленето не иска хляб и топли обуща”, пише Ботев, „а за лъжите не вземат гюмрюк, нито бедел-парасъ.“ Мито и данък, както услужливо поясни българският президент, който през седмицата разточително цитира поета-революционер.

За бившата председателка на агенцията се знаеше главно, че е бесарабска българка, учила в София, и че е близка до веруюто на телевизия СКАТ.

В брой 1 oт 2010 на списание “ЕК”, културен двумесечник за българите в чужбина, издаван от агенцията, в рубриката „Заслужили родолюбци” четем: „Председателят на ДАБЧ – Райна Манджукова бе избрана за „Човек на годината’2009” от българската общност в Украйна.”

Някои медии се обявиха в защита на уволнената председателка, или по-скоро срещу безпардонните уволнения във висшата администрация. В. „Сега” пише в коментар по темата: „Повечето български диаспори не чакат някой да ги субсидира или агитира за читалища, ресторанти, медии. Те не се нуждаят от изпратени от София чиновници и служители тип „Мисия Лондон”, а от малко административна подкрепа, от много информация. Например тази година Австрия въвежда в началните училища възможност за обучение по български език един път седмично до 4-ти клас. Затова обаче сънародниците ни разбират не от външното министерство, а от медиите, които издават със собствени средства по места.”

Няколко въпроса без ясен отговор

Добре, но не трябва ли да научат от агенцията? Май никой не може да се оправи вече в тази “координация”.

„За първи път, от 2009 г. насам, има министър, който отговаря за координацията и за дейността на тази политика. Това, което се тиражира напоследък, че няма национална политика, не е много вярно – напротив, има. Законът за българското гражданство го доказва. При приемането му се постигна много добър консенсус между политическите сили”, допълва новият шеф на агенцията, който е бил част от екипа на Божидар Димитров.

Тук изниква следващ въпрос: защо издържаме и министър, и шеф на агенция. Това ли се нарича свиване на разходите в публичната администрация?

Даването на българско гражданство е от най-чувствителните проблеми на държавната политика. Публична тайна е, че веригата от процедури, започваща от агенцията, минаваща през външно министерство, това на правосъдието, съвета по гражданството и пр., и стига накрая до вратата на вицепрезидента Марин, е потенциална хранителна верига за корупция. Точно с такива обвинения бе задържан бившият главен секретар на агенцията, предстои да бъдат доказани. Освен фирми и разни остапбендеровци, които предоставят услуги, свързани с българското гражданство за етнически българи, има и адвокати, които печелят от същото.

Обещанията се изпаряват

На българите в чужбина се гледа като на ценни избиратели и това провокира силен политически интерес, активност и гръмки обещания винаги преди избори. Обещанията за сателити, учебници, езикови лаборатории и какво ли още не после бързо се забравят.

Държавата трябва да намери адекватни решения на афектираните проблеми с осигуровките, с паспортите, с училищата, и това може да стане само със съвременни решения, опростяване на процедурите, ясни правила, без кампанийност и примитивна пропаганда.

„Ще опитаме да намерим начин да направим по-добри учебници за децата в чужбина; това са основните искания от българите зад граница. Ще се опитаме да установим по-тесен контакт с общностите и да формулираме какво всъщност представляват тези общности, къде им е точната локация. Откриваме градове в Европа, за които не се знае, че има български общности, а такива съществуват”, коментира Росен Иванов.

Агентите пътуват

Преди да започнат големите географски открития на служителите от ДАБЧ, нека си кажем няколко истини. Дъжавата провежда формална и морално остаряла политика по отношение на българите зад граница. Техните училища и читалища служеха дълги години като кошче за отпадъци на политически толерирани издателства, които изпращаха там залежалите си тиражи. Основно – демодирани помагала, студии и прочее упражнения върху беззащитната памет на българските възрожденци. А понякога, цитирам конкретен случай, стотици учебни тетрадки по английски, приложение към учебник по езика, който обаче така и не е стигал до ръцете на българчетата зад граница. А и защо по английски?! Това са си кокошкарски, но морално неприемливи далавери под мотото „нашите братя в далечна чужбина”.

Държавната агенция за българите в чужбина е координиращ орган на правителството за осъществяване на държавната политика спрямо сънародниците по света. Според собствената си дефиниция агенцията “Изучавa миналото и днешното състояние на нашите общности зад граница и изготвя програми за работа с тях.” А, ето най-сетне нещо по-конкретно: думата “програма”. Но не се надявайте, че ще попаднете на конкретни програми в сайта на агенцията, такива липсват, и минали, и бъдещи.

Псевдопатриотична риторика

Създадена през далечната вече 1992 г. държавна институция е трябвало да общува на нов език с емиграцията, с бившите „невъзвращенци”. Оттогава много вода изтече, мнозина стари емигранти се върнаха в родината си, други я харесват, но само за малко; много български деца отидоха да се учат и останаха в чужбина. Само политиката в тази сфера май не се променя много-много.

Лисата на съвременни идеи, на адекватна визия, на потребност държавата да бъде полезна на българите зад граница, се крие зад кухи фрази и псевдопатриотична риторика за „единението на сите българи” и звучи, с извинение, като не особено талантлива ДС разработка. А агенциите си остават едно удобно резервно място за уреждане на наши хора.