България вече застига и скоро ще отнеме палмата на първенството на Румъния като център за трафик на проститутки за Германия. Това сочат данните на Федералната криминална служба във Висбаден и полицията в Бон, където наскоро беше разбита група от 30 сводници и 70 проститутки. Резултатът от 10-месечното проследяване и документиране на престъпленията и близо трите месеца съдебни прения са десетина присъди между 6 месеца и 5 години затвор за тарторите на организираните банди за търговия с женска плът. Тази малка победа на германската полиция и правосъдие обаче далеч не е повод за празнуване.
 
Бодра смяна сводници и проститутки

Във Федералната криминална служба във Висбаден свързват присъединяването на България към ЕС главно с осезаемото разширяване на дейността на българската организирана престъпност в Германия. За кратко време няколко хиляди български проститутки са се настанили на освободения преди 10 години от законови забрани местен пазар на сексуални услуги. Германските антимафиоти са сигурни, че това е станало при стройна организация. Шефът на отдела за борба с трафика на хора във Висбаден Дитер Шифелц смята, че няма нищо случайно в географската ориентация на българските момичета към точно определени германски градове и провинции: сводниците от Плевен например карат своята жива „стока” към Бремен, улиците на Бон са запазена територия за млади жени от Добрич, жива плът от Пловдивска и Пазарджишка област се предлага на най-големите в Германия улични пазари за проститутки в Дортмунд и Хановер, а видинската „стока” пък се търгува в Кобленц.

”Паричните обороти на сводниците са огромни, а положението на жертвите им е отчайващо”, твърди антимафиотът от Висбаден. Комисарят Дитер Бел от отдела за борба с организираната престъпност в Бон допълва, че в българската търговия с жива плът няма вакуум. Мястото на всеки задържан или прогонен сводник веднага се заема от „бодра смяна”. „Един от актьорите в Бон беше 15-годишен сводник, на който успяхме да издействаме ефективна присъда. А това се случва много рядко в Германия”, свидетелства комисарят.

Тежка участ

Следствeните действия разкриват ужасяващи факти за живота и съдбата на жертвите: свидетелства за изнасилвания, побоища, заплахи с оръжие и унизително робско съществуване изпълват страниците с показания на осмелилите се да говорят момичета. В съдилищата обаче обикновено те се отричат от казаното. Причината е, че насилниците разполагат с ефикасно оръжие - заложници и потенциални жертви на насилие са не само принудените да проституират млади жени и децата им, но и семействата им в България.

„Имахме случай от Добрич, където трафикантите не само заплашили с огнестрелно оръжие избягало момиче от "пазара " в Бон, но и отправили смъртни заплахи към родителите и, за да предадат документите й. Полицейският комисар Дитер Бел не крие огорчението си от това, че жесток търговец на женска плът е бил оправдан в съда след като негова жертва не издържала кръстосания  разпит на шестимата адвокати на бандита и оттеглила показанията си.

Колко ни струва трафикът на жени?

Само по време на следствието в Бон срещу български трафиканти на женска плът местната полиция е платила за преводачи, транспорт и за защитени жилища и издръжка на свидетелите над 35 000 евро. В тази сума не се включват 10-месечните заплати на антимафиотите, които са следили сводниците и техните жертви - момичета предимно от турски и ромски произход. Други 35 хиляди евро е похарчила съдебната власт за да произнесе няколко осъдителни присъди. Някои от жертвите пък са били обезщетени (поне на книга) със суми между три и четири хиляди евро от своите мъчители.

Неотдавна един случай на спасена от сводника си българска проститутка шокира Холандия. Със следствени и счетоводни експертизи там бе доказано, че за 15 години момичето е докарало на господаря си чиста печалба от 4 милиона евро! „В Молдова нещата са още по-отчайващи. Там престъпниците си купуват робини за проституция на цената на „Лада” втора употреба, и после ги дават „под наем” за огромни суми в  Германия и цяла Западна Европа”, свидетелстват германските антимафиоти. Може би като един вид „успокоение” за българските им колеги...

Автор: Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов