Два златни, един сребърен и два бронзови: толкова са медалите, които българските спортистки извоюваха на Олимпийските игри в Токио до момента.

Безбройни шеги породиха успехите им в олимпийските силови спортове. Като се почне от пожеланията мъжете ни да се класират в художествената гимнастика и се стигне до призиви да се промени Истанбулската конвенция, за да опазва застрашения мъжки пол.

Всъщност най-простата форма на травестия е играта с тези две най-ранни форми на човешката идентичност - женската и мъжката. Накарайте едни петокласници да се маскират, най-силен кикот ще предизвикат гримираните момченца и момиченцата с бради и мустаци.

Жените навлизат във всички сфери, въпреки че политици искат да ги върнат в кухнята

Не мога да кажа, че ми е приятно да гледам този вид спортове, независимо дали се млатят по-крехки или по-яки създания. Ако можеше да се гордеем с някакви по-миролюбиви занимания, щях да съм по-щастлив. От друга страна, чудесен шамар зашлевиха тези силни наши момичета на онези псевдопатриоти, начело с госпожа Нинова, които искат да върнат жената в кухнята.

Нашето общество може да е бедно, но по същество е модерно: жените отдавна навлизат във всички сфери, включително спорта, където до преди век се е смятало срамно да се изявяват.

Но като кажем навлизат, имаме предвид обикновено запазена за тях категория в състезанията, защото колкото и да е упорита и тренирана една жена, тя ще е в неблагоприятно положение спрямо съперник мъж на тепиха или ринга по чисто физиологически причини.

Оттук следва и нарастващата обсесия с биологическото разделение на половете при големите състезания, за да се предотврати състезателка с мъжки характеристики да се състезава с жени: от голата анатомична инспекция през 60-те, през анализа на хромозомите, до днешните тестове за нивото на тестостерона и предписване на потискащи го терапии. Така и този път дисквалифицираха южноафриканската бегачка Семеня, понеже не изпълнява биологическите критерии за жена. Подобна биологизация на спорта ми се вижда съвсем абсурдна. Състезават се ендокринолози, химици, а също адвокати, а спортистите са сведени до някакви индустриални продукти.

Откъде идва разбирането за "нежния пол"?

В случая с нашите шампионки интересен е съзнателният избор на мъжки спортове - самодоказването, че са равни на мъжете, не че са биологически различни. Тази борба жените в Европа водят вече два века - стават писателки, лекарки, депутатки, офицерки, космонавтки. Което ни кара ретроспективно да се попитаме: Добре, откъде изобщо идва "нежният характер" на техния пол? Палеонтолозите твърдят, че в палеаолита жените не са били по-дребни от мъжете. Срещнах една феминистка теория, според която изфинването им било резултат от изкуствения брачен подбор - мъжете си избирали жени, които да са по-слаби от тях и именно те оставяли потомство. Дали е вярно - не знам, но звучи красиво.

В по-обозрими исторически времена забелязваме, че ролята на жената е много различна в северна и южна Европа. В германските племена те размахват брадвата на бойното поле наравно с мъжете, докато по Средиземноморието атинянките, римлянките, арабките са пазени зад високи дувари.

Ако трябва да си поиграем с тези стереотипи, при българските жени има преплитане на тези два момента - славянката и средиземноморката. Славянската жена - полякиня, рускиня - е властна и независима мъжкарана, подчинява мъжете и ги жени за себе си. Средиземноморката се оставя да бъде ухажвана, черпена, глезена, а понякога и шамаросвана. Ще ми се да мисля, че съвременната българка е модерен човек отвъд стереотипите – просто избира колко женствена или пък мъжествена ѝ се иска да бъде. Прекрасно свойство на езика ни е думата "човек", която съдържа и двата пола!

Има ли равноправие в България? 

Според някои феминизмът не е много популярен в България, защото жените ни нямат проблеми. Според други мнения причината е в това, че комунизмът е избързал да им спусне "отгоре" права, които към онзи момент не са поискали. Дали е вярно? В Евростат виждаме, че неравенството, което се мери чрез заплащането на половете или по броя места в съответните парламенти, у нас съвсем малко се различава от средните стойности за ЕС. Най-голяма е ножицата при позициите на високи мениджърски длъжности, където сме назад с 1:3, вероятно заради неразвития ни все още частен бизнес или пък по-слабия публичен контрол в него.

Статистиката за случаите на домашно насилие приемам по-скептично: може би наистина два пъти по-често мъже бият жените си във Франция, но по-вероятно е нашите два пъти по-малко да се оплакват.

Докато чакаме някакво генерално решение на проблема с насилието над жени, нека се надяваме, че успехите на Ивет, Тайбе, Стойка, Евелина поне ще респектират потенциалните насилници.