Близки на нелепо починали в болниците млади хора организират улични протести, а гневни статии в медиите призовават за мерки срещу ненаказуемостта на небрежните, циничните и корумпираните в лекарското съсловие. В безсилието да намерят българска институция, която адекватно да разгледа случаите на фатални лекарски грешки, някои от роднините на жертвите търсят съдействие дори от германското посолство в София. Така неизбежно се стига до сравнение на двете системи, което пък на свой ред предизвиква неизбежно смайване и от двете страни.

Може да е скъпо, но пък е сигурно

„В Германия системата на здравеопазването е силно децентрализирана, отгворностите между застрахователи, пациенти и лекари са ясно разпределени. Работещите на трудов договор отделят 40 на сто от възнагражденията си за пенсионно и здравно осигуряване. Скъпо е, но хората знаят, че ще бъдат адекватно финансирани и подкрепени при навършване на пенсионна възраст, при загуба на работа, при настаняване в старчески домове, за лечение в болница или при трудови или пътни злополуки" - обяснява механизма депутатът от Бундестага Ролф Кошорек, член на парламентарната комисия по здравеопазване.

Обществените и частните здравно-осигурителни каси събират от хората задължителни и доброволни вноски. Оборотът на тези каси е астрономически - над 300 милиарда евро - горе-долу колкото оборота на автомобилните концерни. Германия отделя близо 11 на сто от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване и така се подрежда на пето място в света. В България процентите са едва пет.

Конкуренцията работи за здравето

Здравословната конкуренция в здравното осигуряване в Германия се дължи на 149-те здравно-осигурителни каси. За да оцелеят, те трябва да предлагат на своите клиенти все по-изгодни и разнообразни пакети от медицински услуги и по-добри договори със звената от системата на доболничното и болничното обслужване. Освен това касите се стремят да снижават максимално административните си разходи.

Как е възможно в 7-милионна България над 1 милион души да не са здравно осигурени? – смаян е германският депутат. В 80-милионна Германия днес без здравна осигуровка са едва 45 000 души. „За тях и за пристигащите във Федералната република неосигурени емигранти – независимо дали са от Северна Африка или България - се грижат общинските здравни каси, но като цяло тези хора вече не са проблем на германското здравеопазване” – твърди д-р Кошорек.

Германия няма проблем с лекарските грешки

По данни на Световната здравна организация лекарските грешки причиняват най-много смъртни случаи в развитите страни. Медицинската статистика на лекарските грешки в САЩ например категорично доказва този факт. В България обаче изобщо не се води подобна статистика. Едно проучване показва, че годишно в страната се образуват между 200 и 600 дела заради съмнения, че пациенти са починали по вина на лекари и лечебни заведения. По данни на пациентските организации обаче не повече от петима лекари са осъдени условно, като най-тежкото наказание е временно да им спрат лекарските права за срок от няколко месеца до две години. За сравнение: годишно във Великобритания 85 лекари завинаги губят лиценза си заради проявена фатална небрежност или некомпетентност.

„В Германия проблемът с лекарските грешки на практика не съществува. Делът на починалите поради медицинска некомпетентност е сведен до стотни от процента. Всеки сигнал за неправилно или небрежно лечение се разглежда и обработва от специални комисии и процедури в местните медицински асоциации и лекарски камари. Разбира се, някои случаи влизат и в съда. За успеха в борбата срещу лекарските грешки има три решаващи фактора: на първо място всеки публичен сигнал, оплакване или болничен инцидент би спрял потока от пациенти към уличеното медицинско учреждение с всички последствия за работещия в него персонал. Оттам нататък ще пострадат и застрахователите, които са сключили неудачни договори. Второ: в Германия вече почти не се срещат болести, които водят до бърз фатален край. Създадени са множество терапевтични технологии, чрез които дори и животът на пациенти, обречени допреди няколко години заради рак или инфаркт, може успешно да се поддържа дълго време. Но най-важното условие за недопускането на сериозни лекарски грешки е създадено с регламента за постоянната квалификация и преквалификация на медицинския персонал. Между три и пет пъти годишно хората от всички звена от доболничната и болничната помощ задължително преминават през обучения, практики и курсове за нововъведенията. В Германия много държим на профилактиката и ранното откриване на заболяванията. Това всъщност е и най-големият залог за напредъка в здравеопазването”, казва депутатът от Бундестага д-р Ролф Кошорек.