В новия доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права е отредено място и на България. Документът изрежда куп нарушения в балканската страна, информира кореспондентката ни във Вашингтон Соня Каникова:

Проблемите в България през 2010 включват използване на сила и малтретиране на задържани лица и на представители на малцинствата от страна на полицията. В доклада условията в затворите и центровете за задържане са описани като „сурови и неадекватни”, а особено силна тревога е изразена по отношение на свободата на медиите. Документът отбелязва и следното: корупцията във всички нива на властта в България продължава, въпреки засилените усилия за борба срещу нея. Правителството не е прилагало ефикасно закона за корупцията, висши държавни служители продължават корумпираните си дейности, но остават ненаказани, категорични са съставилите документа.

Списъкът е дълъг:

Дискриминация срещу малцинствата, насилие над жени и деца, неадекватни образователни условия за деца от ромски произход, трафик на хора, дискриминация срещу лица с недъзи, срещу хомосексуални, изобщо срещу всякакви малцинствени групи. Да не говорим за нарушаването на човешките права на сираците и на децата с недъзи в държавните детски институции. Докладът не пропуска да отбележи, че 238 деца са починали през поседното десетилетие в такива домове поради небрежност, малтретиране, експлоатация, насилие, липса на санитарни условия. Инспекция миналата година е показала, че 103 деца в домовете страдат от недохранване, 622 са с тежки хронични инфекции, в домовете има случаи на сексуална злоупотреба и физическо насилие над децата, наранявания. Да не говорим и за човешките права на имигрантите, задържани в лагера Бусманци над законния срок от 6 месеца, понякога малтретирани от пазачите, често без медицински грижи и без достъп до правен съветник.

Спираме до тук, но не поради липса на още нарушения с разнообразен характер. Списъкът е дълъг...

Медиите: токсичен проблем

И един истински токсичен проблем: медиите в България. В американския доклад няма нищо ново: т.е. все същата позната от години картина на журналисти, заплашвани от лица с политически и икономически интереси; журналисти, подкупвани от политици, бизнесмени и организирани престъпници; автоцензура; журналисти принуждавани от собствениците на медии да изкривяват фактите – и още, и още, и никакво подобрение. Според Държавния департамент особено стряскащ е фактът, че в медиите няма прозрачност на собствеността.

През юни миналата година, посочва се в доклада, ред медии в България бяха купени от групировки със силни политически и бизнес интереси. Резултатът е „още по-голяма монополизация на частните медии” и ограничаване на гледните точки в печатните издания и телевизиите. Според американския доклад както печатните, така и електронните медии в България са били подлагани на икономически и политически натиск. Свободата на държавните медии също е ограничена; в доклада се казва, че законите не гарантират тяхната независимост и правителството е свободно да упражнява натиск върху тях.

България, разбира се, при всичката си мътилка не е Северна Корея, не е Иран или Китай. Но нито едно от изброените нарушения на човешките права не е незначително, всяко от тях отравя живота в страната, всяко от тях е отговорност на правителството – и всяко от тях хвърля дълбока ледена сянка върху напредъка на страната.