1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българската (не)зависимост

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев22 септември 2011

Какво празнува България на 22 септември? Доколко независими наистина, от кого и от какво, са днешните наследници на прокламаторите на Независимостта от преди 103 години? - пита в коментара си Емилиян Лилов.

Блед спомен за отминала славаСнимка: arsdigital/Fotolia

Изминал е повече от век от тържественото прочитане на Манифеста в търновската светиня “Св. Четиридесет мъченици”. Извиращият тогава сред българите ентусиазъм впоследствие е угасен с цената на няколко обвързвания с Великите сили, последвани от национални катастрофи и загубени територии. За капак България попада в орбитата на Москва, за да изпадне като без малко 16-та съветска република в половинвековна ретроградна зависимост.

В днешно време политическата зависимост от чист вид е на изчезване. Един след друг диктаторите си отиват, а заедно с това и създадените от тях модели на зависимости, принадлежащи повече на миналото. В днешни дни модерни са икономическите зависимости, преплетени в сложни схеми на обвързвания и интереси, които се кланят на един единствен диктатор - пазара.

Все на опашката

За последните двайсетина години в България се изредиха няколко правителства, които се оказаха без никакъв управленски опит, с лоша приемственост при предаването на щафетата и лишени от всякаква визия за бъдещето на страната. В резултат България се озова на опашката на възстановяващия се бързо някогашен източноевропейски блок. Догонващото развитие се превърна в статукво, управляващите гледаха да се наядат бързо, вкл. с помощта на вкарването на страната в обвързващи партньорства (зависимости).

Празникът - лишен от смисъл?Снимка: VIPDesign - Fotolia.com

Ако не беше така, щеше ли например сега в София да е толкова модерен повикът за алтернативните енергийни доставчици? Днес старият лозунг "електрификация плюс съветска власт" е отстъпил място на "енергия плюс диверсификация". В същото време регистрираме едно чудовищно нищонеслучване - България си играе на "Голям шлем", по Първанов, и даде (отново) на руснаци втората си атомна електроцентрала под мотото "Чрез нова зависимост към независимост!".

Каква точно независимост прокламира например търпимостта на обществото към монополните положения в българската икономика? Само една "Топлофикация" да споменем, ще бъде достатъчно. Ами "Лукойл", Здравната каса и т.н.? Всяка модерна държава воюва с монополистите, българската се грижи за тяхното спокойствие, вкл. чрез законотворчество в полза на утвърдени олигархични модели.

Обетованата земя

Или да поговорим за зависимостите, произтичащи от корупцията във властта и закостенелите практики в съдебната система, които държат в плен цяла България, напр. по въпроса за членството в Шенген. Апропо - Шенген: тази година Денят на независимостта съвпада с поредната среща на вътрешните министри от ЕС, които, вкл. поради горните причини, отново няма да пуснат България в обетованата шенгенска земя.

През 1908 г. възстановената българска държава е сравнително млада - на 30 години. Век по-късно уроците отдавна би трябвало да са усвоени. И за да не бъде тази дата само блед спомен за отминала слава, хората трябва да станат независими от собствената си алчност, безстопанственост и тесногръдие, превръщащи ги в жертва на чужди апетити. Само тогава празникът би имал смисъл.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ