Миналата седмица стана известно, че България е сред страните, посочени в доклада на Чарлз Дюлфър. Тя е в списъка на държавите и компаниите, продавали конвенционални оръжейни технологии но предишния иракски режим, в нарушение на резолюциите на ООН. Дюлфър е специален съветник на директора на ЦРУ за оръжията за масово унищожение. Освен България в доклада фигурират и имената на фирми-доставчици от Украйна, Кипър, Франция, Северна Корея, Русия, Беларус, Сирия, Йордания, Китай и Чехия.

В документа, състоящ се от над 1000 страници, се изброяват предполагаемите нарушения на български фирми през периода 99-та – 2002-ра, когато те са сключили договори за модернизиране на иракски танкове и ракети и са предоставяли българско военно оборудване на оглед. Българските фирми, посочени в доклада, са Елмет, Джеф и Сара-М.

Още преди една година българската редакция на Дойче Веле съобщи, че разполага с документи, в които се говори за нелегални сделки на конкретна българска фирма с ембаргов Ирак. В сътрудничество с германското списание ”Щерн” и с българския ”Капитал” Дойче Веле предостави информация за българско участие в сделки, нарушили програмата на ООН ”Петрол срещу храни”. Въпросната фирма се казва Джеф – същата тази фирма, чието име се появи миналата седмица в доклада на ЦРУ. Дойче Веле се сдоби с информацията за фирма Джеф от Щерн-репортера Кристоф Ройтер, който само дни след края на войната в Ирак успява да влезе в офиса на арабската фирма Ал Башир и да открие купища от документи за нелегален внос на оръжие. Сред документите е и протокол, в който става дума за въпросния оръжеен внос от България, по-точно от посредническата фирма Джеф. Тогава възникна въпросът, доколко тази сделка има нещо общо с оръжейната афера, разкрита в България седмица преди официалната покана за членството й в НАТО през ноември 2002-ра година. В скандалната афера ставаше дума за износ на части за бойни машини, производство на ТЕРЕМ Търговище.

Още миналата година Дойче Веле предостави информацията и документите, получени от Кристоф Ройтер, на българското външно министерство. Отговор не последва. Сега – година по-късно – същата тази фирма е назована в доклада на ЦРУ по иракските оръжейни програми. Българските държавни власти се занимават с анализа на обвиненията и се опитват да дадат отговор на въпроси като: как фирми като Джеф, които са без лиценз за външнотърговска дейност с оръжия, могат да бъдат заподозряни в подобни нарушения и какво е участието на тогавашното българско правителство във въпросните сделки. Според висш представител на иракската Комисия за военна индустриализация българското правителство е било наясно за връзките на Джеф с Ирак. Това твърдение обаче не може да бъде потвърдено от Групата за наблюдение в Ирак. Българският заместник-министър на външните работи и говорител на външно министерство Гергана Грънчарова заяви пред българската общественост, че за прегледа на обширния доклад на ЦРУ е необходимо време. Тя добави, че особено внимание ще бъде отделено на онези части от него, засягащи български физически и юридически лица.

Дойче Веле се свърза по телефона със заместник-министъра на икономиката Радослав Бозаджиев и го попита за становището му по повод на българското участие в нелегалната търговия с оръжие с ембаргов Ирак.

”Отговорната държавна позиция е в момента да проверим първичния документ, в случая доклада на ЦРУ, и да се види дейността на ангажираните държавни институции, както и последователността на нещата във времето. В доклада се изказват твърдения, които по никакъв начин не са доказани. Освен това се цитират фирми, които нямат нищо общо с българското правителство. А дейността на българското правителство и на държавните институции според мен е извън всякакво съмнение, че е била правилна и коректна през всички тези години, тъй като в страната 1996-та година се въвежда закон за контрола на външнотърговската дейност с оръжия и стоки с възможна двойна употреба. Фирмите, които по принцип извършват търговия с подобни стоки, се лицензират от Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и за всяка конкретна сделка се иска разрешение от Междуведомствената комисия за експортен контрол. Към тези две институции не са отправени никакви критики и забележки. Даже напротив, като добър атестат за тяхната работа може да се сметне и факта, че България е страна по почти всички конвенции за неразпространение на оръжия за масово унищожение.”

На въпроса, дали изхожда от презумпцията за невинност на българските фирми и на тогавашното българско правителство, Радослав Бозаджиев отговори:

”Аз не мога да бъда адвокат на фирми, но искам да кажа, че държавните институции са си свършили работата както трябва. Има подозрения за извършена незаконна дейност. Това, че отделни български физически или юридически лица извършват подобна дейност, не означава, че държавата като такава и нейните институции са ангажирани в този процес. Всяка организация ще носи наказателната отговорност, ако вината й бъде доказана."