Траки, римляни и турци са оставили върху града толкова дълбок отпечатък, колкото никъде другаде на Балканите. Днешният панаирен град на брега на Марица има зад гърба си 8000-годишна история и е горе-долу на една възраст с Троя и Микена. Пловдив е изграден на седем тепета и днес е роден град за 400 хиляди души. В старата му част антични зидове и колони съжителстват с престижни градски къщи, с галерии и модни бутици. Ресторанти и кафенета предлагат на всеки ъгъл пикантни национални гозби и ориенталски сладости.

История и забележителности

Силно впечатление прави изгледът от едно тепе към Римския театър от 2-ри век, който е един от най-добре запазените по цял свят. В топлите летни вечери тук се играят театрални пиеси, поставят се опери, провеждат се концерти. В Стария град има много разкопки от римско време, а в галерията Тракарт близо до католическата катедрала могат да се видят добре запазени части от римски дом с мозайки. От времето на римляните, когато градът се е казвал Тримонциум, е и античният стадион.

Но първите жители на Пловдив са траките, които обитавали поречието на Марица и Родопите. Те наричали града Евмолпия. Филип Втори Македонски, бащата на Александър Велики, завладял града през 342 година преди Христа и го нарекъл Филипополис. Славяните му казвали Пълдин. Келтите, готите и хуните на Атила многократно разрушавали Пловдив. Кръстоносците също минали на два пъти през града и го опожарили. През 1364 година на власт дошли турците, които нарекли града Филибе. През 19-ти век Пловдив вече бил най-важният търговски център по пътя от Европа за Истанбул. Тогава възникнали и пищните градски къщи. Днес Старият град е квартал-музей. Посетителят на Пловдив се натъква на типичната за Балканите

смесица между религии и култури

Редом с православните църкви и католическата катедрала в Пловдив има още арменска църква, синагога и джамия, която е един от най-старите и най-големите ислямски храмове на Балканите. Най-новата история също е оставила своите следи в Пловдив. Един паметник, издигнат от благодарната еврейска общност, напомня за спасяването на българските евреи през Втората световна война. На едно от тепетата войникът Альоша се издига като паметник на Съветската армия, който в момента е силно оспорван. А скулптурата на музиканта Сашо Сладура в двора на Музикалната академия напомня за жертвите на комунизма, пише германският вестник "Кьолнер Щатанцайгер".