Новата постановка на Гочев се превърна в медийно събитие. Обърнаха й внимание редица германски медии. Реакциите обобщава Мария Дамянова:

Вестник „Берлинер Моргенпост” пише: „Гочев редуцира фигурите до основното им ядро и търси развитието на всеки образ вътре в неговата собствена Вселена. Голямата идея на постановката е, че в палатата не само ампутират, но и трансплантират. Димитър Гочев и Иван Пантелеев умело зашиват разрезите.”

С фаталистичен привкус

Премиерата на постановката на българския режисьор е отразена и във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг". Според вестника Гочев „внимателно измества на заден план историческите елементи, той избягва всякакъв натурализъм, не се поддава на изкушенията на декора и разчупва линейното време на Чеховия разказ.”

„Нойес Дойчланд” коментира българската ос, която придава на постановката „един много специален фаталистичен привкус: наполовина балкански, наполовина Хайнер Мюлер. "Нойес Дойчланд" специално изтъква играта на Самуел Финци - един забележителен актьор, един от малцината, които играят с цялото си тяло, пише авторът на рецензията.

Берлинският "Ди Велт" вижда и някои слабости на постановката: „При целия ни респект към майстора Гочев и неговата трупа трябва да кажем, че наистина много сценични детайли, както и музикално-словесното оформление бяха наистина безупречни, но постановката не беше достатъчно завладяваща. Получил се беше някакъв хибрид, който не се доверява достатъчно на поетическата сила на оригинала, а го деградира до обикновена добавка към собственото творение.”

Истински Чехов

Накрая още няколко изречения от „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг”, който обобщава: „Постановката тук-таме изглежда разточена, понякога вицът не е на фокус, понякога се губи нишката или пък оригиналният текст изглежда прекалено орязан. Въпреки това: идеята е хубава, това е истински Чехов, но не дълбокият, а въздушният, игривият. Един абсолютно подходящ подарък за 150-ия му рожден ден.”

Автор: Мария Дамянова, Редактор: Александър Андреев