Маргарита Грозданова казва, че семейството й напуснало България, защото живеело в бедност. Не можели да намерят работа, нито 52-годишната жена, нито 65-годишният й съпруг Никола, нито 20-годишният им син Николай, нито пък снаха им Валентина. Преди две години Маргарита Грозданова и семейството й си стягат багажа и заминават за Германия - с надежда там да си намерят работа.

Преди две години България се присъедини към Европейския съюз. Семейство Грозданови получава разрешение за престой - съгласно правата и свободите, гарантирани за страните-членки на Европейския съюз.

Свободата на придвижване не гарантира работа

Маргарита Грозданова и близките й могат да получат работно място в Германия, само ако за същото място не се кандидатира германец или пък гражданин на страна-членка на Европейския съюз, за която няма ограничения до трудовия пазар. Шест седмици Агенцията по труда проучва кандидатите и в повечето случаи работното място получават други. Германия и Австрия са единствените страни-членки на Европейския съюз, които наложиха ограничения в достъпа до трудовия пазар във всички браншове за нови страни-членки на съюза. Практически, семейство Грозданови не получават право на работа, а това означава, че не могат да получават и социални помощи, нито пък социални услуги от рода на детски надбавки, здравна осигуровка - докато не си намерят работа.

Подобно е положението на много българи в Германия. В Мюнхен живеят понастоящем 5000 българи, двойно повече, отколкото през 2006 година, преди присъединяването на България към ЕС. 500 от тях живеят в частно общежитие в мюнхенския квартал Гизинг. До 2005 г. в сградата се е помещавал приют за търсещи политическо убежище, сега стаите се дават под наем на строителни работници, главно от Полша и Словакия. Те живеят в лявото крило на сградата. Пребивават тук по няколко седмици и после се връщат в родината си.

Българските семейства обитават дясното крило. Стаите са от по около 13 кв. м. площ, в една стая живеят от четирима до десет души. Наемът е 480 евро месечно.

Българите - рискова група

Александър Тал от хуманитарната организация "Каритас" казва: "Без работа, без доходи, без каквато и да било социална сигурност, българите минават за рискова група на жилищния пазар. Никой не е готов да им даде жилище под наем. Остава им само общежитието." Финансовото положение на българските обитатели на общежитието е различно. 20 на сто от тях имат някаква работа. Други са принудени да просят, трети намират временна работа по строежите или като чистачи.