Мине се, не мине, и току-виж някой проплаче: оле, мамо, нямаме си нито национална доктрина, нито национален идеал, всички ни се смеят, какво ще правим сега?! Аман от нихилисти, политически слепци, експресионисти и други! Кой, бе, ние ли си нямаме национална доктрина и т.н.?!? Ние, дето… Айде, да не псувам, че в интернет има малки деца, които гледат порно. А хаосът какво е? Да не е нищо? Не е ли той нашият национален идеал, нашата възвишена цел и други национални работи? А? Е! Хаосът е. Това, дето бяхме малко кривнали към Европа, не означава, че България се е отклонила от пътя към големия хаос. На всеки народ му се налага понякога да се отклони от правия път, да пусне една вода и др. В края на краищата и народите са хора, нали? Важното е, че сега няма нито едно действие на парламента, правителството, президентството и на другите сгради, върху които ни се вее байракът, което да не създава хаос.

Великите майстори на хаоса

Дълги години се опитвахме да привлечем вниманието на света с разни певци и художници. Гяуров-Мяуров, Кристо-Мристо и т.н. Това бяха загубени години, години, за които поетът е казал:

„И стало безпощадно ясно:

Жизнь прошумела и ушла.“

Днес ние се гордеем с такива творци на хаоса, които ще преобърнат представите на света за българския гений. Защото това не са някакви си самородни таланти, случайно пръкнали се на нашата територия, а творци, чиито корени, дето се вика, смучат живителни сокове от мистерията на българския манталитет. Бат Бойко, бат Волен, бат Росен, бат Сергей, бат Лютви (бат Ахмед) и други батьовци са все имена, които предизвикват хаос само със споменаването им. Когато те се съберат на заседанията на Съвета за национална сигурност при президента, БТА излиза със съобщение, че на „Дондуков” 2 се провежда пленер на великите майстори на хаоса.

Ние, както обикновено, живеем в разделно време. От една страна са истинските патриоти - тези, които тласкаме България по пътя на хаоса, а от друга страна са онези, мръсните родоотстъпници, гадовете, които не тласкат.

Ку-ку!

Ако се отпуснем, ако направим крачка назад, България само за 800 дни ще заприлича на Швейцария. И всички ще започнем да цъкаме като швейцарски часовници. И на всеки половин час ще викаме ку-ку. Това ли искаме? Не! Нашият аршин е много по-мащабен. Става въпрос за Космоса. За онова място, където не се знае кое, как, къде и защо. И колко. Световният хаос, ако не сте разбрали, само той е достоен да бъде българският национален идеал. Ще ни бъде трудно, но ще го постигнем.

С държавници, които не знаят какво правят, и с народ, който вярва единствено в теорията на случайностите и чиято едничка надежда е тотото да съобщи рождените дати на родителите и децата му, няма начин да не бъдем горди и щастливи. Да, де - ако не ние, то поне децата ни.

Горе сърцата!

Брауновото движение е Българското движение!

Хаос или смърт!

Ще победим!

ФОРУМ

Happy. Баща ми цял живот, всяка седмица, пускаше едни и същи числа, обаче… Сега ги пускам аз… Така че, ще видим.

Bugi. Кои числа по-точно?

Happy. Да не съм луд да ти ги кажа.

Bugi. Жалък нещастник!

Happy. Нещастник си ти, че баща ти не ти е оставил нищо!

Bugi. На кого викаш ти нещастник, бе?

Happy. Ако те срещна някъде, ще те убия!

Автор: И. Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел