Те пеели обредни песни. Една от най-стародавните, запазила се до днес, има характер на диалог. Коледарите запяват:

Стани нине господине, господине - болярине.
Заспал ли си- събуди се! Пиян ли си, отрезви се!
Отвори ни чемшир-порти, чемшир-порти, стари врати,
че ти идем добри гости, добри гости - коледаре
и ти носим добри вести: Бог се кани да ти дойде.
Мож ли Бога да посрещнеш, да посрещнеш и нагостиш
и въз Бога сбор ангеле?

Стопанинът отговаря:

Мога, мога, добре дошли, добре дошъл, нека дойде!
Да ми седне на трапеза, а при него - сбор ангеле
с добри госте-коледаре.

След песента водачът на групата благославял къщата и добитъка, а стопаните го дарявали с боб, сланина, месо, коледарски краваи и дребни пари. Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.

На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.

Коледа се празнува три дни

На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име. Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли.

Жените не перели, не тъчали, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обряд.