Правителството на Борисов прекара цяла година в насрещното движение на популярните лафове. Вместо да разбира от футбол и от политика, както се твърди за всички българи, кабинетът показа, че разбира от култура.

По-голяма концентрация на културни събития не е имало в нито една от изтеклите 22 години преход към демокрация. През тази година беше открит един нов музей и придвижен за изпълнение още един – далеч по-грандиозен от първия, ако се съди по името „български Лувър“. Дори и един процент от тази активност не е била забелязвана при предишните правителства, а кабинетът не спря дотук.

Почти като Людмила Живкова

През 2011 той въведе промени във финансирането на филми, обяви за свършена театралната реформа, лансира преосмисляне на статута на археологията и на паметниците на културата, ремонтира наведнъж зала България, Бургаския театър и операта в Русе. Нека оставим за малко настрана съдържанието на всички начинания и да оценим само тяхното количество: списъкът би бил внушителен дори в сравнение с периода на Людмила Живкова. В действителност обаче той е постигнат под ръководството на човек с недоказана причастност към грамотността и с колеблива преценка по въпроса за това дали тя изобщо е нужна.

Това е парадокс, но не и нечуван парадокс. Освен че е познат на историята, той може да обясни количеството действия в полето на културата с понятието комплекс. Резюмира го кандидатурата на премиера за поста художник – една проява, в които диша желанието да те признаят за културен.

Количеството не е гаранция

Що се отнася до качеството на всички начинания, повечето от тях имат катастрофичен ефект върху материята, за която се отнасят. Кинореформата се оказа отказ от финансиране и доведе до стачка, самозваният музей до КАТ в София се оказа не музей, а метод за унижение на творци и посетители, уволнението на шефката на института за паметниците на културата се оказа не грижа за паметниците на култура, а грижа за това как тези паметници да бъдат по-лесно събаряни. Последната офанзива беше отбелязана в полето на археологията – една професия, която се оказа буквално пречка за строителните подвизи на кабинета, поради което той обмисли поставянето й в свое административно владение.

Всичко това е право пропорционално на логиката, с която депутат от ДПС оглавява комисията по етика и борба с корупцията, а Христо Стоичков получава същото академично отличие, каквото има и Цветан Тодоров. И резултатът от правителствената хиперактивност ще бъде същият, какъвто би бил, ако някой повери на Цветан Тодоров ръководството на националния отбор по футбол. За радост на футболните маниаци последното никога не би могло да се случи. Просто истинските академици и художници много добре знаят, че не бива да ръкомахат в област, за която се изискват специфични и съвсем професионални умения.