Вестници, телевизии и радиа предпочитат да загубят своята аудитория, но не и спонсорите си. Спонсорите и рекламодателите оказват силно влияние върху съдържанието на печатните и електронните медии в България. Свободата им е обаче е под въпрос не само заради липсата на условия за самоиздръжка. Това са част от изводите от наскоро състоялата се дискусия между български, френски и германски журналисти и медийни експерти за факторите, които правят българските медии несвободни.

Свръхпредлагането на информация води до многобройни деформации в качеството на медийния пазар. За българските медии работят близо 40 000 журналисти, почти толкова, колкото работят и за неизмеримо по-големия медиен пазар в Германия, където хората четат повече публицистика в сравнение с много европейски страни, изтъква германският журналист и експерт по история на медиите Карл Гейбел.

Какво пречи на българските медии да са свободни?

Недостатъчното образование, слабата професионална квалификация и малкият опит на работещите за българските медии също допринасят за влошаването на качеството. В България се смята за нормално журналистите да работят паралелно и за Пи-Ар агенции, а пък специалисти по рекламата да се изявяват като журналисти.

"Проблемите пред свободата на медиите в България възникват и от неспазването на етичните правила от страна на жълтата преса, както и от невъзможността да се определи границата между "жълтото" и сериозното в медийното пространство. Тази линия става още по-хлъзгава и заради "хибридизацията" на малкото сериозни медии, които за да оцелеят започват да заимстват от жълтата преса и така се превръщат в "хибридни издания", твърди медийният експерт Георги Лозанов.

В интернет-форумите на влиятелните български медии трайно и безнаказано се е настанило хейтърството, което дава възможност да се насаждат уродливи расистки, болшевишки, фашистки, ксенофобски и хомофобски идеи. Така те стават част от българското медийно съдържание и медийната несвобода в България, алармира експертът Орлин Спасов.

"В Германия 80 на сто от читателите очакват журналистите да са критични към нередностите в обществото, а 40 на сто са на мнение, че медиите трябва да контролират бизнеса и политиката. Това е мотивацията на германците да ни четат, гледат и слушат. Въпросите за мястото и етиката на журналистите при нас са от първостепенно значение и те не зависят от работодателите”, обяснява ситуацията в Германия Карл Гейбел.

Сянката на Държавна сигурност

"Освобождаването от властта на Държавна сигурност, поне за Германия, е много важен въпрос. В Източна Германия си имахме Хонекер и неговите тайни служби, както Румъния си имаше Чаушеску, а България - Живков. Но след 1990 г. нито един бивш служител на ЩАЗИ не бе оставен да работи в германските медии. През миналата година 11 бивши служители на ЩАЗИ бяха разкрити, че работят в обществени радиостанции и телевизии. Всички те бяха уволнени без предизвестие. По същия начин медиите се освободиха и от сътрудниците на западногерманското разузнаване", свидетелства Карл Гейбел.

Според него болезненият не само за България дебат за собствеността в медиите не е полемика срещу капитализма, а въпрос за рисковете пред свободата на словото: "Примерът с медиите на Берлускони в Италия е ясно послание, че средствата за масова информация губят свободата си, когато станат притежание на богати хора", категоричен е германският журналист Карл Гейбел.

Автор: Н. Цеков, Редактор: Б. Узунова