След обединението на Германия от 1871 година Ото фон Бисмарк обичал да казва, че с неуки и болни войници силна държава не се прави. Канцлерът първи институционализира социалната политика, която става фундамент на държавата, а след края на Втората световна война се превръща в основа на т.нар. ”социална пазарна икономика” в Германия. Този тип икономика засяга основно образованието, здравеопазването и пенсионната система, а тъкмо тези сфери са най-проблематични в България, казва в д-р Христо Стоянов.

Нито риба, нито рак

Преди две години в София канцлерката Ангела Меркел съобщи, че сред чуждестранните студенти в Германия само китайците са повече от българите. Защо българите пращат децата си да учат там? Най-вече поради недоволството от образователната система у дома, убеден е Христо Стоянов. Много от завършилите си търсят после работа в Германия, но германският трудов пазар невинаги е дружелюбен към тях. Според Стоянов, тези млади хора искат да останат в Германия най-вече като бягство от българската действителност.

Сред студентите на Христо Стоянов има и българи. "Когато избират моята дисциплина, вероятно им е интересно какво ще им каже един българин. И те, а и аз изживяваме типичните мигрантски съмнения - в Германия още не си напълно свой, в България вече не си. Получава се своеобразен шпагат, който всеки сам трябва да преработи в съзнанието си, за да не се окаже в категорията на раздвоените личности", съветва социологът.

Първите семестри в много от престижните специалности са своеобразен вид сито. "Когато дъщеря ми започна да следва право в Кьолн, нейният поток беше от 250 студенти, а сега, преди семестриалното й завършване, останаха едва около 60 абсолвенти", разказва Христо Стоянов. В Германия не е проблем да се запишеш да следваш, но да издържиш на изискванията - това зависи най-вече от твоето трудолюбие, интелигентност и упоритост. Стоянов напомня, че животът в Германия е по-скъп от този в България, но значителна част от студентите си изкарват джобни пари чрез различни форми на студентски труд в обслужването и търговията.

Голямото плагиатство

В последно време в Германия гръмнаха доста скандали с плагиатство на докторски дисертации. А една високопоставена българска служителка си позволи да представи в България фалшива от германски университет. Христо Стоянов обяснява, че плагиатството се засича най-вече с помощта на специални компютърни програми, чрез форумите в интернет, а и от евентуални политически съперници. Тъкмо подобни сигнали водят до проверка за „чистотата” на съответната научна разработка, а при сегашните технически възможности това е твърде лесно, посочва преподавателят в Магдебургския университет.

"Имам германски колеги, които са работили във фирма за писане на дисертации по поръчка, дори и аз съм получавал обяви за подобни услуги по интернет", разказва преподавателят. Ако човек разполага с достатъчно пари, освен да подготвят дисертацията, тези фирми могат да организират партита, пътувания и други „подаръци” за съответните рецензенти, с които деликатно да им бъде внушено благосклонно отношение към съответния кандидат. А семейството на самия кандидат пък би могло да направи дарение на съответния университет. Това са част от формите на скрита академична корупция.

Още през 80-те години се говореше, че изготвянето и организирането на защитата на дисертационен труд по поръчка струва 100 хиляди марки. Сега, предполагам, разценките са същите, но в евро, казва Стоянов. А кандидатите за такива услуги в Германия не са малко. Повечето от тях са хора, чиято работа изисква някаква научна титла пред името, а те нямат време да положат този труд. Колкото до Калина Илиева, университетът в Берлин би могъл да я подведе под отговорност за зловредно използуване на неговото име и авторитет. Другото би следвало да направи българското правосъдие, смята българският социолог Христо Стоянов.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: А. Андреев