Анализ на Ясен Бояджиев:

В началото на декември показният арест на четирима лекари предизвика възмущение и обвинения в „полицейщина”. Показността не бе случайна - наредилите ареста бяха подслушали какво си говорят лекарите по телефона.

Живо или мъртвородено?

Подвел се от чутото, за да запуши устата на критиците си, министърът на вътрешните работи си позволи „по изключение” да прочете в парламента, по радиото и по телевизията стенограмата от разговорите, която по принцип би трябвало да е секретна.

Всички чуха репликите, че „то си е живо и здраво” и че вкупом са го „уморили нарочно”. Които дадоха на министъра основание да заключи, че „едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс”. После обаче лекарите обясниха, че те „така си говорели”, а петорна експертиза потвърди думите им, като излезе със заключение, че „бебето е било мъртвородено”.

Но публиката продължава да се пита дали да вярва на ушите си или на експертизата. Министърът изглежда не си е променил мнението, след като бе назначена нова петорна експертиза.

Смяна на ролите

През това време други подслушани разговори отдавна коварно са чакали удобен момент да излязат на бял свят. От тях научихме, че шефът на митниците се чувства „като в помийна яма”, понеже е атакуван за това, че „натиска две-три фирми”. И че пак „не се тръгва срещу фирми, за които с години се е знаело, че са под покровителството на тоз и на оня”.

Чухме как премиерът нарежда да се спре митническа акция, защото бил обещал на някого „да не го закача”. Засегнатият пък бил изненадан, че „се процедира така” с него, след като „се разбирал с всички власти” и „си плащал”.

И публиката отново се пита дали да вярва на ушите си. Дали прехвалената безкомпромисност към престъпността и корупцията не е и този път мъртвородена.

Така ролите се размениха - поклонниците на подслушването се оказаха подслушани. Те много добре знаят дали въпросните разговори са водени и дали са казали онова, което казват. Но въпреки това ни увещават „да не се подвеждаме” и да не вярваме на онова, което чуваме, а да изчакаме проверката на прокуратурата.

Без последствия

По-нетърпеливите не искат да чакат и, според симпатиите си, предлагат бързи отговори. Едни казват, че в „нормалния” свят чутото би било достатъчно за оставки и за съд. Други - че тъмни сили, заради които именно не сме в „нормалния” свят, клатят правителството. И двете позиции имат основания, при това едната не изключва другата.

И въпреки това проверката е важна. Защото това е проверка за истинност не само и не толкова на записите, колкото на самата държава. „Уверявам ви, че когато имаме отговорите, няма да ги скрием”, казва главният прокурор. Не си спомням обаче, когато и да било досега в подобна ситуация, ръководената от него институция да е давала някакви отговори, особено, ако те противоречат на интересите на актуалната власт. Освен това в България е все така неясно кой проверява и може да потърси отговорност от проверяващите.

Вероятността записите да са неистински е само теоретична. Вероятността те да бъдат обявени за такива е практически много голяма. Тъй че няма да е никак изненадващо, ако и този път скандалът отшуми без никакви последици за замесените. И отново единствените жертви се окажат крехките остатъци от доверие и надежда за промяна.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев