През 2000 година консултантската фирма „Прайсуотърхаус” тиражира смазваща прогноза, според която на Чехия й трябват 12 години, за да настигне страните от ЕС, а на България - около 600… Десет години по-късно страната не само че не е успяла да намали тази пропаст, а чувствително е дръпнала назад.

Една от най-съществените причини, за която обаче не се говори достатъчно, е катастрофалният срив на образователната система във всички нейни степени. Това доведе до дефицит на качествени специалисти, до липса на подготвени кадри и на добри изпълнители.

Между Перник и Оксфорд

Тестово изследване на българските студенти, огласено преди месец от Ройтерс, показа, че България не само е далеч назад от развитите страни, но е и най-изостанала от своите съседи. Логично следствие на това е отчетената в България най-ниска производителност на труда в сравнение с останалите европейски държави и "спечеленото" първо място в клуба на бедните.

Нито един от тревожните сигнали обаче, нито един от протестите на все по-мълчаливата образована прослойка не успява да убеди кабинета, че намаленото финансиране и липсата на адекватна образователна реформа са своеобразна бомба със закъснител: престъпно нехайство, което ще осигури на днешните учащи се професионална реализация като прислужници в развитите европейски държави. Вероятно най-потискащото за част от тях ще бъде, че с университетски дипломи в джоба те ще трябва да чистят клоаките и предградията в "квартала на богатите".

Защо ли? Ами защото няма как дипломатът от Пернишкия университет да се състезава с дипломата на Оксфорд или Станфорд. Няма как новоизлюпеният Университет по библиотекознание и информационни технологии да конкурира Йейл или Кеймбридж…

Абсурдно е в сферата на висшето образование да гоним количество вместо качество. И тук, както и в останалите сфери, решенията, които взимат днешните управляващи, са със срок на годност един мандат време. Като кухи клишета кънтят фразите, че най-голямата грижа днес е грижата за младото поколение.

Тръгвайте, навън е по-добре…

Лицемерно се твърди, че днешният политически елит прави всичко възможно да задържи младите хора в страната. Фактите са съвършено различни: над една трета от завършващите училище ще кандидатстват в чужбина, заради по-доброто качество на обучението и по-голямата перспектива за реализация. Нека впрочем им пожелаем успех и на добър час - защото засега България остава непривлекателно място за младите.

Международният образователен панаир, който се открива след седмица в НДК, ще даде възможност на всички заинтересовани да се срещнат с най-големите образователни институции на Европа, САЩ, Канада и Азия. Изложението "Образование без граници" - единственото българско образователно събитие, подкрепено от Европейския съюз - ще даде шанс на амбициозните и упоритите. Но само на онези от тях, които могат да си го позволят…