Особена “дипломатическа” активност проявяват тези дни някои от ректорите в България. Те настояват посланикът на Турция да бъде обявен за персона нон грата и да бъде отзован, тъй като Н.Пр. Исмаил Арамаз си позволява открито да критикува порочните практики в българското висше образование. И не просто да критикува, а и да съветва как да бъдат отстранени... 

За съществуването на такива практики индиректно призна и министър Игнатов, който неотдавна припомни, че е изпратил писмо до ректорите с молба да ограничат контактите с фирмите-посредници, които водят турски студенти в България, тъй като е недопустимо “представители на тези фирми да се мотаят по коридори, между катедри, да уреждат изпити и да пренасят справки от една канцелария на друга”.

Това се случва три месеца след като Съветът за висше образование на Турция реши да не се признават българските дипломи поради масовото фалшифициране на оценки от изпити и “наличието на трайно установени проблеми в сегашната система” на висше образование.

За качеството на българското висше

Дали е работа на посланика да дава съвети на академичните ръководства или не - това е тема без значение за същинския проблем. А проблемът не е нито нов, нито пък изолиран.

Същинският проблем засяга поголовния срив в качеството на българското образование като цяло и на висшето в частност, засяга девалвацията на българските дипломи и неконкурентоспособността на българските висшисти. Тези констатации са известни отдавна. На тях обаче никой от овластените не обръща внимание.

Според изследване на Европейската Комисия качеството на българското висше образование е ниско - както при преподаването, така и - дори в по-голяма степен - по отношение на изследователската дейност. (За последните 20 години заетите с научна дейност в България са намалели с 50 на сто !...) Това е причината все по-голяма част от напускащите страната да се насочват към университетите в чужбина, очевидно неудовлетворени от тези в България. Според проучване на  Евростат техният брой всяка година е около 25 000....

Но не последствията от напускащите “свои”, а последствията от намаляващите “чужди” вълнува възмутените ректори. Те се съюзиха, за да защитят оспорената академична репутация на институциите, които ръководят, не но се съюзиха, за да протестират срещу дискредитирането на българската висша диплома след появата на разни недоразумения в родния академичен свят като Пернишкия “университет” например...

За сведение на групата възмутени ректори:

Тези дни бе публикувана ежегодната класацията "Higher Education World Reputation Rankings" на влиятелния британски вестник "Таймс". В топ 400 на най-добрите университети в света няма българско присъствие. Единственият представител на Балканите е Турция с пет висши училища сред първите 300 университета.

Автор: Е. Барух/Редактор: М. Илчева