1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българският връх в световната култура

Димитър Камбуров
26 май 2020

Кирилицата, тази адаптирана гръцка азбука, е най-успешният български (ре)експорт. Износът на културна революция сред славянския свят представлява абсолютният български връх на световната културна сцена.

Снимка: Fotolia/Monica Farling

Далечните, но добросърдечни отношения между България и Ирландия по традиция търсят опора в прилики и паралели: малки страни и народи в трудно съседство с мощни империи, лишили ги за векове от независимост. Извоюваната независимост и на двете места оставя открити национални въпроси с неприсъединени "изконни територии”, които навличат беди поради исторически погрешни опити за решаването им. И двете въстания се отличават с трагична театралност, завзела авансцената на историята: подобно на опълченците, които знаят, че "България цяла сега нази гледа", подбудителите и на двете знаят как да обърнат жертвата в печалба.

Има обаче и различия. Ние, българите, отколе се гордеем, че единствени сме превърнали азбуката си в повод за национален празник. Корейците впрочем също честват писмеността си и отхвърлянето на китайските йероглифи. Празнуването често противоречи на знанието. Отдавна (и все така напразно) в училище се преподава, че братята Кирил и Методий не са българи; че славянската писменост е имперска политическа поръчка с цел привличане на по-отдалечени славяни, докато българите са заставени да приемат християнството от Византия на гръцки; че Борис I избира да балансира този акт, като оказва прием на прогонената от запад славянска писменост; че при Борис и Симеон преводът на християнска книжнина се прави и на Кириловата глаголица, но и на наречената нему кирилица, която де факто отстъпва от творението му, бидейки адаптирана гръцка азбука.

Различни културни послания

Празникът, честван на 24 май, обвързва българската просвета и култура със славянската писменост, но остава неясно коя писменост се има предвид. Защото глаголицата и кирилицата носят твърде различни културни и политически послания. По същество кирилицата не е оригинална, а видоизменена гръцка азбука. Едно време никой не е поставял този факт под съмнение.

Но 24 май тогава следва да се преосмисли като празник изключително на кирилицата. Ползвана и до днес от милиони хора, тази адаптирана в България и преодоляла византийския комплекс гръцка азбука, е най-успешната българска стока за (ре)експорт, чрез която "вси славяне” се приобщават към православието и византинизма. Това дегизирано гръцко писмо внушава едновременно приобщеност и обособеност.

Износът на тази по същество протопротестантска културна революция скъсва с догмата за триезичието, според която, божието слово е можело да се разпространява само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Този износ към други славянски народи представлява абсолютният български връх на световната културна сцена. Той допринася за консолидирането посредством общата вяра на единен славянско-византийски Pax Orthodoxa, в който обаче отделните църкви зависят повече от държавата, отколкото от Вселенския патриарх. 

През Златния си век българите се държат като голям играч в европейската културна дипломация. Вместо късогледо конкуриране с империята, държавата ни избира ролята на приобщаващ посредник между цивилизационния център и славянството посредством кирилицата, вероятно осъзнавана колкото като славянска, толкова и като гръцка, византийска писменост. Именно балансът между цивилизационно приобщаване и културно-политическо самоопределение е печалбата от тази писменост-посредник.

Изпреварили времето си идеи

Усвоеният цезаропапистки модел отрежда приоритет на държавата пред църквата, на политиката пред културата, на материално-светското пред духовно-религиозното, на отсамното пред отвъдното: по същество все изпреварили времето си ренесансови, протестантски и абсолютистки идеи. Иронията е, че именно тези идеи, които ще дадат бъдеще и възвисяване на Запада, ще станат причина за изоставянето и падането под чужда власт на Православието от европейския Югоизток.

Ирландия, от своя страна, има най-старата в Европа литература на собствена азбука и на местен говор – от 4 век. Ирландският език и литература доминират в Ирландия досами 18 век. Английската намеса и присъствие в Ирландия от 11 век нататък не успяват да изместят ирландския. Ала от 18 век насетне в Ирландия, както и у нас, се развиват паралелно два проекта: романтико-националистически и просвещенско-модернизационен.

Снимка: imago/Xinhua

У нас надделява първият. Нашето Възраждане "присвоява" Солунските братя и "национализира” азбуката им дори когато изтъкваме, че "и ний сме дали нещо на света и на вси славянe книга да четат”. В Ирландия успява вторият проект: националната идея така и не предизвиква родолюбиво отхвърляне на езика на "потисника”. Вместо това езикът му бива усвояван и заеман. Големият глад от средата на 19 век, за който англичаните имат вина, парадоксално вдига акциите на английския.

Световно призната литература на езика на другите

Най-успялата в света ирландска литература всъщност е писана извън Ирландия и на английски. Така ирландската литература става потенциално световна без необходимостта от превод. Суифт, Стърн, Уайлд, Стоукър, Шоу, Джойс и Бекет са световните ирландски изгнаници. Ирландското литературно възраждане от края на 19 век така и не успява да издигне литературното достойнство на ирландския над това на английския.

Може би единствената страна, в която литературата продължава да бъде най-важното изкуство, създава световно призната литература на езика на големия съсед, като по този начин дискредитира автоматизма английският език да се асоциира с английската литература. Отхвърлянето на властта на другия парадоксално минава през припознаването на езика му и посредством литературата.

Можем само да гадаем какво би се случило, ако българските възрожденски писатели бяха прописали и на турски, ако Григор Пърличев, прославил се заради творба на гръцки, се беше сдобил с последователи, въобще ако митът за Кирил и Методий беше осмислен като българско посредничество между езици и култури, а кирилицата – като символ на заедността между българи, гърци и православни славяни. Драмата на българската литература и до днес остава това, че тя не се оправя по света, защото не знае чужди езици.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ