В България се предлагат и "консумират" повече секс-услуги, отколкото в по-голямата част на Европа. Проституцията минава за “свободна професия”, но всъщност това си е живо лицемерие, защото в масовия случай (над 90%) бизнесът със секса се управлява от криминални мрежи. Докато секс-пазарът е във владение на групировки, проблемът за правното уреждане на проституцията се разтваря в проблема за организираната престъпност, пише в доклада "За и против легализацията на проституцията" на Риск Монитор.

От магистралите до ВИП-именията

Според изследването на неправителствения институт, в България със секс си изкарват хляба между 5 000 и 8 000 жени, разделени на три основни слоя. Най-долу в стълбицата стоят работещите момичета по паркове и магистрали, по-нагоре са жриците в масажни салони, клубове и еротични барове, а най-горе, в "президентския апартамент" на проституцията, се подвизават ВИП-дамите, които практикуват в имения, модни агенции и хотели в големите градове и скъпите курорти.

Месечният доход на една луксозна проститутка надхвърля няколко хиляди лева, а в някои случаи достига десетки хиляди. Приблизителният оборот на целия сектор в България е между 270 милиона и 430 милиона лева годишно, изчисляват от Риск Монитор. Така че дори на пръв поглед да не е организирана дейност, проституцията все пак привлича вниманието на ъндърграунда: заради значителните средства, които генерира.

Женска плът за продан

Чудно ли е при това положение, че от началото на 90-те години до днес именно криминални организации контролират секс-пазара в България? Софийският пазар на женска плът си поделят четири основни вериги, които държат монопола и не допускат безконтролни играчи, сочи докладът на Риск Монитор. Силовите им бригади издирват самостоятелно практикуващите и с насилие ги поставят под контрол. Три от секс-мрежите, свързани със силови групировки от 90-те години, контролират и трите слоя - нисък, среден и висок. Четвъртата верига е свързана със структури, които са по-скоро икономически. Тя поддържа добри политически контакти и е специализирана само във високия слой на луксозните клубове, именията и модните агенции.

Цените на секс-услугите са договорени между босовете. Тарифите в ниския слой са от 15 до 30 лева. На "услуга". 60 лв. на час е цената в клубовете от средно ниво, 100 лв. на час - за лукс-къщите от средния слой. Според експертите в София съществуват между 80 и 150 обекта, които предлагат платени секс-услуги, като в годините преди кризата техният брой е бил значително по-голям.

Проституцията в България поддържа двупосочна връзка със системната корупция на държавни служители. Контактите между престъпници и представители на публичната власт се установяват с плащане в брой и с включване на държавни служители или техни роднини в легален и нелегален бизнес.

Аз ти плащам - ти ме пазиш

На държавни служители се разрешава да определят и човек, който да се включи в престъпна мрежа. Дори и полицаи стават партньори във веригите от секс-клубове. Разпространена форма е и предоставянето на безплатни секс-услуги, в това число и от непълнолетни, на представители на публичната власт, твърдят изследователите.

Услугите пък, които получават на свой ред сводниците и техните босове от корумпираните служители, са преди всичко спокойствие и защита от разследвания. Голяма част от клубовете не се проверяват при полицейски операции.

Комбинацията между архаично законодателство и системна корупция естествено парализира държавата в опитите й (когато изобщо ги има) да вземе някакви ефективни мерки по отношение на проституцията. Престъпните групировки вече двайсет години контролират секс-пазара и промяна няма да настъпи, докато държавата не успее да ги разбие. Дотогава горещата (но масово неразбирана) тема "проституция" ще си остане само в докладите на правозащитниците и в медийните полемики.