Появата на паметника на цар Самуил, издигнат преди седмица на централния площад в Скопие, не бе пропусната от нито една уважаваща себе си медия в България. Информации за размера, материала и автора на това монументално произведение намираме на страниците на вестниците, а коментарите за значението му зазвучаха в ефира на различни медии и се появиха в интернет форумите.

На ринга на национализма

Какво е общото между единия и другия паметник? Това, че и двата позволяват различни интерпретации на миналото: близкото - в случая с Паметника на съветската армия, и далечното - в случая с цар Самуил. И това, че и в двата диалогът се изключва по принцип.

В първия случай въпросите, които развълнуваха обществеността, бяха - осквернен или осъвременен е паметникът, вандализъм или модернизъм е стореното с него, да го съборим или да го изчистим. Във втория случай въпросите се въртят около това дали става дума за пренаписване на историята или за провокация. И дали ще реагира или няма да реагира властта на окачественото като македонски опит за присвояване на българска идентичност.

Дебатът за Паметника на съветската армия - още преди да бъде украсен от анонимния графитист - бе сведен по един допотопен начин до еднозначна символика, етикетираща онези, които искат запазването му като “комунисти”, а другите - като “антикомунисти”. И тъй като “комунист” в България е мръсна дума, никакви полутонове не бяха възможни по време на дебата: контактът между комунистите и антикомунистите се осъществяваше само на ринга.

Естествено, на ринга да се говори за естетиката на произведението, за европейския контекст по времето на неговото създаване и за различните интерпретации на смисъла, вложен от авторите, е пълен абсурд. Противниците кръжаха в транс около темата, опиянени от възможността, която им предостави самият Паметник да се нахвърлят яростно едни срещу други. Всъщност Паметникът се яви просто като трамплин, платформа, фон. Място за изява.

Слезте от паметниците!

Още по-нелепи - включително и заради историческата отдалеченост от онази епоха - са реакциите срещу паметника на цар Самуил в Скопие. Мястото, формата, начинът, смисълът и прочее знаци се разискват във форумите със същата пещерна непреклонност, с която македонстващи, носталгици и националисти мобилизират привържениците си за участие в различни патриотични конфигурации. Внимание: крадат ни миналото! Внимание: присвояват си нашата история!

Какво е това? Балкански синдром? Комплекси? Липса на самочувствие? Опасният чар на миналото е именно в това, че то нито може да бъде променено, нито да бъде подарено, нито да бъде откраднато. А паметниците са както пропагандни знаци на официалния език, така и естетически символи на алтернативна иконография. За да ги разчетем правилно, трябва да отстъпим крачка назад. Качени върху тях, просто губим перспективата.