1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българският "райски кът"

21 септември 2010

Новините и внезапното заесеняване, всекидневното нагнетяване на обществени напрежения и замразяването ни в бедността на минимална заплата от 240 лева, помрачават "уроците" на утрешния празник - и на утрешните дни изобщо.

Зад решетките на животаСнимка: Maksim Nelioubin

Коментира Мирела Иванова:

Гръмнаха Драгановеца край неговия ресторант “Райски кът” на язовира Лобош.” - Из новините на в. “Труд”

Вчера, сякаш отрязано с нож, изведнъж си тръгна циганското лято, застудя рязко и придошлата есенна тъга ме предизвика да си помисля, че седмицата е започнала и продължава дори под знаците на едно оцеляване и една смърт.

Въпреки тежките си огнестрелни рани, в “Пирогов” е спасен Драгановеца. Малцина знаят кой е той: наркодилър от Перник, излежаващ ефективна присъда в Бобовдолския затвор. Отскочил в отпуск до ресторанта си “Райски кът”, ял, пил и гулял с компания през целия ден, а вечерта решил да излезе да подиша чист въздух и прокънтели изстрелите. Но Драгановеца, както казва народът, още имал дни.

Накъде вървим?Снимка: DW

Обратната страна на "рая"

А дните на великия български художник Иван Кирков свършиха. Направената операция от рак на белите дробове не го спаси. Също малцина вече знаят кой е той, все по-малцина - завърнал се в родния си Асеновград, в апартаментче тясно и високо като кула от слонова кост, той рисуваше и рисуваше, прочетеният вестник му служеше за палитра и додето беседваше с приятелите си, изпод четката му възникваха пейзажи и портрети, продиктувани сякаш от Бога.

Светът на картините и стенописите му е нашият истински, български “райски кът”, но в тежкото, кризисно, бездуховно и отчаяно настояще, което ни стяга като примка, няма как да се досещаме колко още ще опустее животът без Иван Кирков, майсторът и присмехулникът…

Урок ли е празникът?

Ако пропусна днешния, главозамаял ме в тъгата си ден, и от вчера прескоча в утре, ще попадна направо в празника: през 1908 година в старата столица Търново с Манифест е прогласена независимостта на България. Ако пресметнем правилно, ще установим, че тогавашният ни път от свободата до независимостта е траел 30 години - едва ли сегашният ще е по-кратък, а и знае ли някой накъде вървим, освен към прииждащите студ и бедност. Или пък към някой “райски кът”, към който ни повежда всяко поредно българско правителство…

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ