Всъщност, в новия унгарски медиен закон няма нищо ново. Зачерквайки вече възприети европейски стандарти и принципи, той връща медийната регулация към познатото старо. При което например доминиран от една партия орган надзирава всички видове медии и може да ги накаже сурово, ако му се сторят „небалансирани” или „пристрастни”.

Връщане в изходната позиция

В идеята на българските управляващи също няма нищо ново. По принцип клеветата безспорно е грозно и осъдително явление. Но понеже става дума за крехък баланс между основополагащи ценности като достойнството на личността и свободата на изразяване, в демократичния свят отдавна са утвърдени принципи и стандарти, които не допускат преследването на клеветата да се превърне във възпиращ фактор за медийната свобода и в преграда пред критиките към властимащите.

В България след продължителен дебат и граждански натиск през 2000-та година бяха приети промени в Наказателния кодекс, с които например бе премахнат затворът като възможна санкция за клевета. Това бе важна, но недостатъчна стъпка към покриване на европейските стандарти. Сега, вместо продължаване на започнатото, ни предлагат връщане в изходната позиция.

Властимащите - обект на специална защита

Един от ключовите европейски принципи гласи, че овластените трябва да са далеч по-прозрачни и открити за критика в сравнение с обикновените граждани. Това е така, понеже обществото има право и е важно да знае повече за онези, на които временно е поверило съдбата си. В България обаче те все още се ползват с по-висока степен на защита, като за целта Наказателният кодекс предвижда по-тежко наказание за обида и клевета на длъжностно лице.

Сега идеята на управляващите е не да отстранят, а да задълбочат това несъответствие. "Не може да има медии, които безнаказано говорят клевети особено за хора, които са на ключови позиции в държавата", казва новоизпеченият законодател, готвещ се да осигури за себе си и съпартийците си още по-специална защита в изборната „година на клеветата”.

И друг ключов европейски принцип, който изисква съразмерност на санкциите и механизъм за защита на журналистите, в България все още действа частично. Предвидените глоби са несъразмерно високи за българските условия. А възможностите за защита на журналистите са ограничени. Делата за клевета се гледат само на две инстанции. Така те остават затворени на местно ниво, което често прави журналистите в местните медии лесна жертва на критикуваните от тях местни феодали и на крепящи се на страх и корупция местни зависимости.

Нови поводи за страх

Въобще, ако има нужда от промяна, тя трябва да е към повече защита за журналистиката, а не за критикуваните от нея. Такъв защитен механизъм предлага Европейската конвенция за правата на човека, която българските съдилища би трябвало да прилагат директно. Законодателят обаче отново гледа в обратната посока - към драстични, още по-високи глоби, без да изключва и връщане на затвора като санкция. И към нов, специален български закон.

Според някои идеята е толкова абсурдна, че едва ли ще се осъществи. Самият факт на появата й обаче е достатъчно стряскащ, а самото й обсъждане е достатъчно, за да постигне търсения ефект - страх и автоцензура, които и без това се ширят в българските медии.

Унгарският пример пък показва, че европейското членство и дори председателството на Европейския съюз не са достатъчна гаранция срещу абсурдните идеи.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев