„Известният аржентински писател Хорхе Букай, който е в България за представянето на новата си книга “Разказвай с мен”, призна пред свои почитатели, че отнася със себе си “Приказка за стълбата” от Христо Смирненски.” Из новините на вестник “Телеграф”

През последните дни се случиха прелюбопитни събития от всевъзможен характер – но както обикновено става, те вкупом бяха засенчени от няколкото експресивни изказвания на министър-председателя. Излиза, че ние се “връзваме” само на реченото от властта – дори не на стореното. Другото оставяме да ни отмине метър.

Интересни бяха две “меврейски” новини, със замесени полицаи в сюжета – оправдателна присъда за благоевградските полицаи по повод смъртта на Чората. Тук обективният въпрос имало ли е или не насилие при ареста, пък и цялата съдебна сага бе засенчена от толкова многобройни политически чадъри, че всеки отговор вече е погрешен.

Засягащите ни “частни” случаи

По-интересен е друг случай в Русе, където полицай безмилостно рита жена, която е изпаднала в основателно отчаяние и крещи на висок глас в кантората на частна съдебна изпълнителка. Но не само това – часове по-късно жената е осъдена по бързата процедура за обида на длъжностно лице. За пазарджишкия катаджийски казус засега мълчим, тъй като е по темата корупция – а ние се фокусираме в насилието. Засяга ли ни то, макар и да не е упражнено пряко върху нас?

Лично мен случаят в Русе просто ме разтърси – най-вече поради факта, че редица институции една подир друга упражняват административно насилие върху една българска гражданка, с високомерна надменност пренебрегват човешки и законови норми, за да се стигне до саморазправата на полицая с нея и осъждането й. Струва ми се нелепо хуманността да отсъства от съдебните спорове – законите не се ли правят в името на справедливостта, обществения порядък и хората? Другото просто е правна казуистика и параграфно-алинейно пустословие.

Ползата от четенето на класиката

В подобен контекст се е пръкнал и вирее до днес героят на Елин Пелин Андрешко, който не един български финансов министър от по-ново време заклейми. Но липсва ли реално правосъдие, андрешковските методи идват да го възвестят и въздадат.

Заговорихме за класика Елин Пелин и един от най-знаковите му разкази, защо да не кажем нещо и за Смирненски и неговата “Приказка за стълбата”? Световноизвестният събирач и разказвач на притчи Хорхе Букай, радващ се на напредставим успех и читатели и в България, я отнася със себе си.

Това ми припомня колко пъти при откриването на сесии на новоизбраното ни Народно събрание “Приказка за стълбата” бе подарявана на депутати и политици с надеждата някой да схване горчивия й урок, да смени парадигмата на отношението към властта и към себе си в тази власт. Дано пък Букай я включи в своя книга, та да се яви като послание отвън – за нас истината, дошла от чужбина, винаги е меродавната.

“Приказка за стълбата” е добър подарък и за Бойко Борисов, който и без това не иска други подаръци за рождения си ден – в усамотението си сигурно ще намери време да я прочете.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев