Историята на Пенков наподобява класическата схема на реализираната американска мечта: само седем години след пристигането си в Америка получава първия приз за кратките си разкази и става преподавател по творческо писане. Междувременно издава реномираното списание "Amercan Literary Review". Сборникът с разкази "На Изток от Запада" /излязъл на немски под заглавието "Ако жирафите можеха да летят"/ е първата му книга, която излиза едновременно на няколко езика.

Абсурдни, тъжни, луди и смешни

В осемте истории, някои от които се разиграват в България, а други - в Съединените щати, става дума най-вече за млади хора, които са изправени пред съвършено нови за тях житейски обстоятелства: между останките от комунизма и благословиите на Европейския съюз, първата любов, загубата на приятели и на сигурност за определена принадлежност, копнежа за щастие и срива на дръзките надежди. Общото в историите е изключителният талант на автора да открива в привидно баналното комичния абсурд, характерен за всички идеологии.

В един от разказите двама безработни младежи проникват с взлом в една църква, за да откраднат златния кръст, и се натъкват там на бездомник, който неимоверно ги трогва. Или пък дългогодишната любовна история между един млад мъж /на Изток/ и братовчедка му /на Запад/, които успяват да се преборят с политическите усложнения, но накрая все пак разбират, че не са един за друг. Вълнуващ е и разказът за заминал в Съединените щати студент, който след продължителен епистолярен диспут с дядо си-сталинист му купува от интернет в знак на помирение балсамирания труп на Ленин. Именно този разказ, "Как купихме Ленин", е включен от Салман Рушди в антологията "Най-добрите американски разкази на 2008".

С нескрито съчувствие към своите борещи се с крушението герои Мирослав Пенков създава цял калейдоскоп от различни гласове: на стария, роден в началото на века мъж, който открива чужди любовни писма до жена си, на пияния хулиган, който изпада в амок наскоро след промените, на добре устроилия се емигрант, който пристига на кратко посещение в родното си село заедно с приятелката си японка.

Сантименти и сарказъм

Чрез епизодите, които на моменти са лирични, а на моменти напомнят Хемингуей, Пенков се опитва да възкреси образа на някогашна България - с гористите хълмове, привидно скромния живот на село, в който сенките на периода от османската до комунистическата епоха все още са живи. Намерението на автора да върне спомена за изгубената си родина е повече от очевидно.

Рискът от идеализация и фалшива романтика обаче е предотвратен чрез безпогрешното чувство за смешното в трагичното, включително когато става дума за хитрините на една парализирана старица. Успешен дебют, изпълнен с фино-саркастични свидетелства за това как човек се опитва да се отърси от разпадналия се свят на миналото, без обаче това да му се удава.

АГ, ДР, ЕА, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева