Намерението на управляващите бе посрещнато с рядко единодушно неодобрение. Срещу него, макар и с различни и даже коренно противоположни аргументи, се обединиха леви и десни политици, синдикати и работодатели, социално и пазарно ориентирани експерти. При тази съпротива няма да е чудно, ако идеята бъде набързо оттеглена, както изневиделица се и появи.

Забележителното обаче на фона на разигралите се бурни страсти е, че каквото и да стане - и да се повиши вноската, и да не се повиши - състоянието на българското здравеопазване по никакъв начин няма да се промени. Защото проблемът не е в размера на вноската. Хубавото на криза като сегашната е, че прави истинските проблеми по-видими.

В общия кюп

Първият проблем е, че не знаем, че няма начин да разберем и контролираме къде и за какво отиват парите ни. По-рано живеехме със заблудата, че здравеопазването е безплатно. Сега сме задължени да плащаме дял от доходите си, но по същество нещата не са се променили кой знае колко. Като всеки данък, така наречената здравна осигуровка потъва в общия кюп, без да осигурява нито личното ни здраве, нито прословутия принцип на солидарността.

Кризисното словесно жонглиране от последните дни с десетки и стотици липсващи, налични или виртуални милиони прави този извод още по ясен. Казват, например, че в БНБ се пазели 860 милиона лева. Кой знае защо обаче те не могат да се харчат за онова, за което са предназначени.

От Националната агенция по приходите официално се похвалиха, че за януари и февруари са събрани 221 милиона от здравни вноски, което било значително повече от същия период на миналата година. Кой знае защо обаче в здравната каса, според собствените й твърдения, за януари от вноски са получили само 30 милиона.

Неяснотите в общия кюп се задълбочават и от ролята на държавата като платец. Както е известно, около една пета от парите на касата би трябвало да идват пак от нашите данъци чрез държавния бюджет като здравни осигуровки на децата, пенсионерите и държавните служители. Привилегированото положение на последната категория е очевидно несправедливо. По-важно е обаче, че е твърде съмнително дали приносът на държавата се прави реално или се отчита на книга във вид на споменатия вече резерв.

Какво получаваме?

В тази финансова мъгла се ражда и вторият основен проблем на здравната ни система. След като не знаем и не можем да контролираме къде и за какво отиват парите ни, естествено, също така неясно и несигурно остава и онова, което получаваме срещу тези пари.

Съдържанието на т. нар. пакет от здравни услуги, финансиран от здравната каса, е смътно и променливо с тенденция към непрекъснато свиване. За мнозина, нямащи сили и време да се оправят в царящия тотален хаос, това съдържание всъщност клони към нула. За почти всичко те си плащат допълнително, независимо, че на теория са „здравно осигурени”. Тази тенденция се запази през миналата година, въпреки че вноската нарасна от 6 на 8%. И ще продължи да се задълбочава, независимо какви са делът от доходите ни и абсолютният размер на осигуровките, които плащаме.

По-малко държава

Нещата няма да се променят без болезнена, но неизбежна и „здравословна” реформа. Парите трябва да излязат изпод контрола на бюрокрацията, заинтересована от многомилиардното държавно преразпределение на доходи, и да следват пациента в негова лична медицинска сметка. От друга страна трябва да има повече равноправни здравни каси, които да се конкурират за тези пари. С други думи - посоката на реформата е към повече лична заинтересованост за осигуряващите се, право на избор и конкуренция, към повече пазар и по-малко държава.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев