Коментар на Татяна Ваксберг:

Благодарение на шистовия газ и на АСТА днес знаем за българското общество малко повече, отколкото преди няколко месеца. Доскоро регистрирахме тотална апатия при нарушаването на права и отнемането на свободи. Днес тази констатация леко се спъва в два последователни протеста срещу различни посегателства. Въпросът е дали това леко спъване се дължи на камъче, което изритваш от пътя или на камъче, способно да обърне каруцата. Отговорът на този въпрос не е никак очевиден, но за втората хипотеза все пак има отворено място. А доскоро нямаше.

Скритият потенциал на бунта

Протестите на 2012 нямат нищо от това, което досега е придавало сериозност на всеки протест: те не са масови като онези през 90-те, не са партийно организирани и не излъчват лидери. Имат и допълнителния минус да са нетрайни във времето - първият протест срещу приемането на АСТА успя да мобилизира няколко хиляди, но следващият провокира участието на стотина.

Кой знае защо обаче при толкова много недостатъци и двата протеста бяха съзнателно дискредитирани и омаловажавани в различни политически кръгове. Протестът срещу шистовия газ беше обявен включително и за руска шпионска акция, а протестът срещу АСТА беше представен като зов за незаконно сваляне на филми, защитени от авторското право. Това политическо усилие за злепоставяне и на двете прояви заслужава най-малкото един въпрос: да не би в тези малобройни, неорганизирани и неоглавени от никого протести да се крие истински потенциал?

Да, крие се. Само че той не е в самите протести, а в каузите, които стоят в основата и на двата. И в двата случая се защитаваха права и свободи, но и в двата случая за тях се твърдеше обратното: че преди 20 години българите са искали свобода и права, днес обаче са регресирали дотам да искат просто защитено лично пространство в интернет и чиста природа.

Непроменената същност на желанията ни

В действителност обаче и преди, и сега много хора казват едно и също нещо - оставете ни свободни в пространството, което обитаваме. Променила се е само представата за пространство, което следва да бъде пазено, но не и същността на желанията. Вчера е било важно да се построи свободна цяла държава, днес държавата е екранът на компютъра.

В случая с шистовия газ нещата се усложняват от политическите последици и от недоказаната основателност на тревогата, само че от това не се променя същността на протеста: в основата му все така е отстояването на правото на живот.

Колкото до това, че тези протести не излъчват някакви запомнящи се лидери, нито оформят партии, точно това е и най-впечатляващият им сигнал. Те просто предупреждават наличните партии, че има посегателства, които няма да минат или поне няма да минат без последици.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: Д. Попова-Витцел