В момента в българското образование сякаш се наблюдава някакво раздвижване. Ще има увеличаване на заплатите на учителите, управляващите оповестиха, че ще намалят бюрокрацията и бумащината, надигна се и поредна дискусия за учебниците. Как Вие като специалист виждате ситуацията?

Ал. Кьосев: Мои колеги от групата по образованието на партия „Да, България" внимателно изследваха програмата на ГЕРБ и в момента подготвят документ с оценка за тази програма. Това, което виждаме, накратко казано е поредица от пожелателни мерки, без системен характер – те не са взаимно обвързани една с друга. И най-важното: не е ясно какъв ефект ще окажат върху цялостната система на образованието. Бих казал, че това са най-вече мерки, които да се харесат на съсловието на учителите.

Това не е нещо лошо. Учителската професия дълго време беше занемарявана, редно е да се направи нещо за учителите.

Ал. Кьосев: Съгласен съм. Това съсловие се нуждае от подкрепа, без никакво съмнение. Но оттук нататък аз констатирам, че отсъства цялостна визия. Визия за това как системно да се промени българското образование, така че то да произвежда по-качествен продукт на своя изход.

"Ние като държава не можем да си позволим да имаме необразовани деца", каза наскоро Милена Дамянова, председател на Комисията по образованието в Парламента. Но дали става дума за образовани и необразовани деца, или пък за деца, които получават различно качество образование?

Ал. Кьосев: Преди четири години ние проведохме едно изследване „Читателски практики в България", чиито резултати са доста сходни с резултатите от изследването ПИЗА. С две думи: българската образователна система (впрочем, заедно с унгарската и германската) поражда социални неравенства, вместо да намалява различията и неравенствата и да дава перспектива за някакъв общ стаж в живота. Задачата на всяка образователна система е такава: ако през входа ѝ влизат различни деца - богати и бедни, от образовани или необразовани семейства, от различни етноси и религии и т.н., тя трябва да им даде определен стандарт и един минимум знания, който да им осигури относително равен старт в живота. Това не се случва. Напротив, българската образователна система поражда все по-големи неравенства. И ако детето попадне в добро училище, то има много добри шансове в живота, но ако попадне в обикновено училище, шансовете му намаляват рязко. Ако ли пък попадне в маргинално училище, то просто няма никакви шансове. А това е много лошо.