Коментар на Емилиян Лилов:

Фотоволтаични системи и вятърни паркове, превръщащи слънчевата и вятърната енергия директно в електрическа; пречиствателни станции за морски и отпадни води; изцяло екологичен градски транспорт с нула вредни емисии; коридори за свеж въздух вместо климатични инсталации, рециклиране, компостиране... Това, което звучи като научна фантастика, е на път да бъде реализирано в Абу Даби. Там израства Masdar City - първият СО2-неутрален еко-град в света.

България обаче също има с какво да се похвали в областта на „зелената” архитектура. Около великденските празници страната се сдоби с нов Закон за енергията от възобновяеми източници, с което дава заявка да получи едни безвъзмездни 350 млн. евро плюс съфинасиране за мерки в подкрепа на енергийната ефективност. Дотук добре, та нали същото правят напр. една Германия или една Шотландия – двама от пионерите в овладяването на източниците на зелена енергия. В същото се е прицелил и българският закон.

Как ще ги стигнем...

Смущават обаче критиките срещу закона, и което е по-притеснително, че най-яростните идват тъкмо от представители на бранша. Вчера напр. шефът на Българската ветроенергийна асоциация заяви, че законът е пагубен за възобновяемата енергия. Все едно Законът за движение по пътищата да е пагубен за участниците в уличното движение. На кого да вярваме – на ресорния министър, че законът давал достатъчна предвидимост на инвестициите, или на заетите в бранша, които вече оплакват инвеститорите? На експертите на министерството, че законът бил модерен, или на юристи от бранша, според които той противоречал на българската конституция и на последните европейски директиви?

В обществeния дебат чухме множество аргументи срещу новия закон, вкл. за заложени в него високи такси за присъединяване на мегават инсталирана мощност от възобновяеми източници, тоест за свързване към електрическата мрежа, без да са предвидени такива за конвенционалните източници; за редица пречки пред финансирането на новите проекти по акт 15, т.е. “на зелено”, вкл. заради по-високите от общоприетите в Европа лихви по кредитите в България; опасения, че санитарната сеч на дървесина за биомаса лесно можела да прерасне в произвол. Дочуват се и гласове, че високите цени обслужвали интереси, свързани с построяването на АЕЦ “Белене”.

... или снишаване, докато премине бурята?

Като част от Европа и особено след трагедията във Фукушима, България трябва да осигури адекватното преминаване към екологичните енергийни източници. Проблемът е широкоспектърен - законът напр. не третира проблема за това, че в Европа единствено България не предлага стимули за закупуване на хибридни и електрически автомобили; изцяло неразработени са геотермалните източници; да не говорим за това, че на фона на българските строителни безчинства се задава нова директива за енергийната ефективност на сградите.

Новото “как ще ги стигнем” не е въпрос само на пари, а преди всичко на управленска воля, на прозрачност и обществен ангажимент. Осъзнати от хората, а не просто текст, съчинен за предизборен плакат, скъсан и стъпкан в прахоляка.