На пръв поглед, идеята такова важно събитие от българскта история като Съединението да се отбележи просто с лекция, изглежда доста банална. Пълните зали във Виена и Линц обаче опровергаха това.

Проф. Пантев е останал приятно изненадан:

“Изпитах удовлетворение от жаждата на тези хора, които дойдоха. Те искат да им каже някой нещо – че “и ний сме дали нещо на света”. Един чисто интелектуален интерес, който не е свързан непременно с някакво усещане или мания за величие.”

Проф. Пантев е доволен и от състава на публиката:

“Млади, млади, млади. Това е най-... така... окуражаващото.”

С лекцията си проф. Пантев иска да представи една реалистична картина на Съединението и неговата значимост в българската история:

“Значи, идеята на това начинание беше да се вгради малко историческо самочувствие на българите, живеещи в чужбина и особено в такава елитна страна като Австрия, без да се стига до онези умопомрачителни преувеличения и фанфаронски и гигантомански мании и претенции за нашето историческо величие.”

Проф. Пантев съвсем няма намерение да умаловажи значението на Съединението. Целта му е друга:

“Да се покаже Съединението като едно успешно, до триумф дори, българско дело, в което участват различни компоненти – дипломация, военни добродетели, народен порив, изкуството на княжеската и на правителствената политика... И по този начин да се покаже, че ние, българите, започваме нашата нова политическа история с едно много искусно замислено, проведено и защитено Съединистко дело.”

Дързост, която според проф. Пантев е дефицитна стока в съвременна България:

“Аз не виждам никакви паралели в това отношение. Това не го казвам с упрек или укор, а с отчаянието, че нашият културно-исторически опит от миналото, и особено в политическо отношение, все още не се използва по начин, при който можеш да се вградиш в една европейска политическа система и в същото време да проявиш характер.”

Лекцията на проф. Андрей Пантев бе съпроводена с откриването на изложба на архивни документи от периода на Съединението, която е подредена в българския културен институт Дом Витгенщайн във Виена. Сред експонатите са Санстефанският и Берлинският мирни договори, списък с основателите на четата на Чардафон и Манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.