Коментар на Еми Барух:

Марин Райков каза, че Борисов (който бил доказал, че е “силен, а не силов политик”) е създал условия “народът да бъде чут отново”. Истината е, че народът създаде условия Борисов да не бъде слушан повече. Защото е силов, а не силен политик.

Марин Райков каза, че “демократичните принципи... са стил на поведение и начин на мислене на българските политици”. Истината е, че стилът на поведение на българските политици се диктува от олигархията, а начинът им на мислене е корпоративно-егоистичен и високомерно дистанциран от хората на улицата.

Подмяната

Марин Райков каза, че днес България е “страна с определена демократична култура”. Истината е съвсем друга: България е страна, в която и демокрацията, и културата са някакви бездарни подражания, фалшиви имитации, чиито претенции да бъдат припознавани според задължителните етикети на всички държави-членки на ЕС съдържат огромна доза цинизъм.

От служебното правителство, което дойде заради провала на кабинета Борисов и заради взривения социален мир, се очаква да успокои улицата. Но как ще стане това, ако диагнозата на улицата бива зачеркната още в първата среща между вчерашните и днешните? Как ще стане това, ако дипломатичната лексика подменя смисъла на думите, които скандират хората?

Впрочем хората, които излязоха на улицата, трябва да са наясно, че са заслужили съдбата си, беднотията, липсата на перспектива, мизерията и разрухата, в която осъмнаха. Те гласуваха за арогантното невежество, избраха един самовлюбен човек за премиер и много от тях до последния ден участваха в драматизациите на неговото вице. В двата месеца, които остават до изборите, някой трябва да обясни това на протестиращите.

Хората искат честни избори. Служебното правителство им ги обеща. Но как ще стане това, ако не бъдат сменени областните управители на ГЕРБ? Как ще стане това, след като в силовото министерство, дамгосано с печата на една от най-компрометираните фигури от кабинета Борисов, няма да бъдат направени никакви кадрови промени?

Да помечтаем...

Това е анонсът до днес. Що се отнася до утре, бихме могли да помечтаем: че екипът на Марин Райков ще се осмели да направи инвентаризация на държавата и ще съобщи състоянието на фискалния резерв на страната; че ще извади парите на държавата от банката на Цветан Василев; че ще смени членовете на политическите кабинети в министерствата; че ще извади парите на държавата от банката на Цветан Василев; че ще замрази сключените “вчера” концесионни договори и приватизационни процедури; че ще извади парите на държавата от банката на Цветан Василев; че ще намери сили да поддържа дистанция от групировката ТИМ, която се превърна в стигма, в клеймо, в перла върху короната на организираната престъпност в България; че ще спаси следващия кабинет от мъртвата хватка на Цветан Василев; че ще се отдалечи на безпристрастно разстояние от центрофугата на плутокрацията, както се полага след неговата заявка за експертност и професионализъм. Май се размечтах...

Улицата обещала на президента една седмица спокойствие. Днес е 15 март. Следващите протести са насрочени за 20-ти.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел