Лекарят е запомняща се фигура - като че ли е излязъл от някой уестърн. Санитарката Мила е наистина мила, а шофьорът Пламен самоотвержено върши работата си. Те са неочакваните герои на една рухнала система, които ден след ден спасяват, объркват се, губят връзката с централата, закъсняват за адрес, работят извънредно, защото парите не стигат, мислят за промяна, но нали все някой трябва да остане. Последната линейка преминава със сирени през всичките места на разруха - през града, отразен в очилата на лекаря.

Както разказва авторът Илиан Метев: "Интересуват ме недостатъците на една силно корумпирана система, в която въпреки това има хора, които безкористно и отговорно си вършат работата. Д-р Йорданов никога няма да каже, че прави добро, но действията му говорят сами за себе си".

Дисекцията на системата

Режисьорът не показва в кадър пациентите от съображения за дикретност. Той фокусира вниманието върху тримата главни герои и прави разрез на цялата здравна система в България. "В България е обичайно услугите да се заплащат. Човек трябва да плати на медицинската сестра или на хирурга в клиниката. Познавам някои лекари, които не взимат пари, но тях ги смятат за смахнати", разказва Илиан Метев.

След премиерата на "Последната линейка на София" в България д-р Красимир Йорданов също споделя, че ниското заплащане е причина квалифицираните медици да напускат България. Илиан Метев казва, че лекар в "Бърза помощ" получава 350 евро месечно. "Заплатата на шофьора Пламен е 200 евро. Затова кара такси допълнително, а понякога работи и като фризьор", обяснява режисьорът, съпровождал в продължение на дни екипа на "Бърза помощ" в ежедневната му дейност.

От периферията към центъра и обратно

Илиан Метев е на мнението, че в българското кино няма "нова вълна" за разлика от Румъния, например. "Има само един филм от последните години, в който животът рефлектира, както си го представям аз - това е филмът "Източни пиеси" на Камен Калев".

"Трябваше да стана цигулар, но разбрах навреме, че съм закъснял", споделя режисьорът, чийто филм вече привлече вниманието на няколко международни фестивали. С британското си художествено образование, с германското си училищно обучение и с българското си детство Метев е пример за биография, която изглежда идеалистично европейска. А спонсорите на филма /сред които са телевизиите ВДР и АРТЕ/ могат да са доволни, че с "Последната линейка на София" Метев посредничи с голям успех между центъра и периферията на Европа.

АГ, ДПА, ФАЦ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова