Под една от тези улици, Бернауер Щрасе, група смелчаци започнали да копаят тунели от запад на изток, за да помогнат на онези източногерманци, които искали да избягат в свободен Западен Берлин. За тези тунели и техните история разказва социоложката Мария Нооке.

Прокопани били три тунела, като два от тях се оказали особено ценни - тунел 57 и тунел 29, кръстени така впоследствие, по броя на хората, успели да избягат през тях. Мария Нооке все още знае съвсем точно къде са били те:

"Прокопавали са ги главно студенти, учещи в Западен Берлин, повечето от които сами били бегълци от ГДР. И добре знаели за какво копаят: за да отворят пътя към свободата за своите приятели и роднини, за любимата или любимия, за всички, които търсеули път на запад."

Мария Нооке развежда група от 50 берлинчани по местата, където са били прокопавани тунелите. Прокопаване, което е струвало многомесечен тежък труд, при това в условия на дълбока тайна. Копачите обикновено зарязвали следването или професията си, тъй като

работата била изключително уморителна и отнемала цялото им време

Смелостта им е удивителна, смята един турист:

"Като си представя само какво е да копаеш тунел на 10 метра дълбочина и дълъг поне 100-150 метра. Мен лично през цялото време би ме било страх, че ще ми падне на главата. Или пък, че в един момент ще изляза горе, а там ще ме чакат въоръжени хора, за да ме арестуват."

Такъв риск наистина съществувал, защото копачите не били съвсем сигурни къде точно ще излязат отсреща, независимо от прецизните си изчисления. Веднъж се случил вътрешен двор с купчина въглища - през този тунел се измъкнали три момичета, но после гедерейските власти го открили. В друг случай тунелът им бил почти готов, когато в края му пробляснала светлинка. Заговорниците решили да проверят къде ще излязат и изпратили свой човек в Източен Берлин:

"Той прекосил границата, минал всички проверки, запазил пълно присъствие на духа и стигнал до мястото. Огледал внимателно и установил, че този път са попаднали точно в десятката: тунелът излизал в един изоставен клозет на двора. Там никому не би хрумнало да търси бегълци."

 

За бегълците се разказват какви ли не трагични, драматични, а понякога и смешни истории

 

Онези, които попаднели в ръцете на властите, влизали за дълги години в затвора. Имало обаче и много разделени семейства, за които единствено тунелите осугирявали възможност за събиране. Общо 89 граждани на ГДР успели да избягат в Западен Берлин през тунелите под Бернауер Щрасе. Тъкмо техните истории Мария Нооке иска да запази за поколенията:

"За нас, берлинчаните, но и за всички германци, е много важно да помним тази абсурдна част от историята си. Това е и добро лекарство срещу опитите да се идеализира ГДР."